Лейбъл: Heads Up/Concord Music
Дата на издаване: 06.04.2009
Формат: 2 CD
Жанр: Джаз, R&B, Поп
Стил: Smooth Jazz, Funk, Funky, Lounge, Instrumental
Сакс и секс, да. Плюс размазваща музика
Всички свързават холандката Кенди Дълфър с прословутия инструментален дует с Дейв Стюарт „Lily Was Here”, с дебютния й албум „Saxuality” (1990), номиниран за „Грами” и с музика в леко денс ориентиран смуут джаз стил. Блондинката е духала на Принс, Мадона, Пинк Флойд, Ван Морисън, Арета Франклин и кой ли още не. Ако предните ви се виждат твърде поп, да добавим и един фънк джаз гигант като Мейсио Паркър, за да прекратим съмненията дали е просто лека жена или истинска джаз дама.
Новият й проект „Funked Up & Chilled Out” е двоен – по замисъл и в оригиналната си версия. Уточнението е важно, защото той има деривативна версия на 1 CD, наречена „Funked Up”. Повечето отзиви и ревюта, които ще срещнете в мрежата, по навик са именно за единичната версия.
В днешно време е обичайно един изпълнител да запише двайсетина парчета, да избере от тях 10 за албума си, а за най-запалените фенове да пусне бонус издание на два диска с всичките парчета. Но тук случаят е точно обратният и това е важно, защото сериозно се отразява на оценката на продукта.
Кенди започва записите за този албум непосредствено след издаването на много добре приетия „Candy Store” (2007) и първите парчета са в същото динамично темпо на предшественика. Междувременно обаче тя получава покана от холандския режисьор Фред ван Дийк да запише музиката към документалния му филм „Kissed by the Grape”, посветен на производството на органично вино. Композициите за него се получават по-ембиънт и по-лаундж и се оказва, че идеално контрастират на бликащите от енергия вече записани преди филма теми. Оттам се ражда идеята за един албум в два диска и с две настроения.
„Funked Up” предлага енергичен смуут и фънк джаз в най-добрите традиции на Кенди, обогатен с вокодери в интрото на „First In Line”, доза рап и тежък уличен ритъм в „My Funk”, бесен синкоп бийт в „Be Cool” плюс щипка ска/латино в „Step Up”, ярка поп емоция в „Don’t Go”, мелодично радио френдли фънки на три скорости в „CD 101.9”, „Cruise Control” и „Finger Poppin’”. „True & Tender” пък е дъб реге, което помага да си вземеш дъх преди да се върнем обратно в играта с поредния динамичен трак „On & On”.
Бисерите обаче са оставени за края. „Roppongi Panic” е най-хитовото парче в албума, тропосано върху лек денс бийт, който може да изкара на дансинга и управителния съвет на Съюза на инвалидите, при това последните ще скачат с лекотата на Сергей Бубка. Финалната „N.J. Turnpike” е импровизация върху българска (или поне балканска) фолк мелодия с леко ориенталски и леко ембиънт бекграунд на моменти.
„Chilled Out” е другото лице на Кенди. Лаундж, ембиънт, поп балади и по-„студени” теми носят едно релаксиращо настроение, блажно галещо слуха и нервите след тежък ден. „Винените” теми звучат доста кинематографично, а една-две от тях стоят малко незавършено в композиционно отношение, но това не намалява удоволствието от слушането. Двата диска „Funked Up & Chilled Out” вървят заедно като черно и бяло, като ден и нощ, на края на която идва пак изгрев („Sunrise”) и започва нов ден.
Истината е, че дори и само първият диск щеше да е достатъчен, за да определим албума като перфектен. Единичната версия на „Funked Up” съдържа друга селекция на парчета, подбрани от двойния диск, но това не обяснява сравнително ниските оценки, които албумът получи от някои места.
Обвиняват Кенди, че залита към денс ритмика и използва дръм машина, което за някои изглежда несериозен подход към джаза, пък бил той и смуут джаз. Обвиняват я, че стилът й не еволюира и си остава женски еквивалент на Дейвид Санборн, предлагащ повече сексапил отколкото музика. Накрая трябва да отбележим и твърденията, че музиката на холандката е твърде неиновативна и предвидима след толкова години.
В последното може да се открие частица истина. Но само частица: за сравнение, миналата години ни донесе не повече от 5 добри смуут джаз албума и според мен нито един не беше на това ниво, което Кенди Дълфър предлага днес. И определно никой от тях не можеше да се нарече иновативен.
За дръм машината ще трябва да напомним на пуристите, че с такава е записвал дори колос като Би Би Кинг – и то още преди 20 години – и резултатът от това е един от най-интересните му албуми: „King Of The Blues”(1989). Ако „разбирачите” бяха българи, щях да ги посъветвам да си изслушат пак и дискографията на Дейвид Санборн и после да ми се обадят в колко от албумите си той НЕ използва дръм машина.
Сходството между Санборн и Дълфър пък е колкото явно, толкова и несериозно като тема за дискусия. Всеки от двамата има своя индивидуалност и носи своята собствена автентичност. Кенди Дълфър свири с такъв хъс, енергия и емоция – както на живо, така и в студийните си записи, – сякаш прави любов и нищо чудно че тази любов й се връща безрезервно обратно от феновете й. А ако сравним последния й албум с последния албум на Дейвид Санборн, то този на Дейвид – при цялото ми уважение – отстъпва чувствително.
В заключение, „Funked Up & Chilled Out” вероятно ще е един от най-подценените албуми тази година – просто защото е записан от жена и тази жена е още секси въпреки 39-те си години. Което за някои е по-важно от това има ли талант и какъв музикант е тя..
Добрата новина е, че Кенди Дълфър ще свири на 11 август на джаз фестивала в Банско (пише го на сайта й). Рядко удоволствие, което очевидно за нищо на света не трябва да се пропуска.
Оценка: 7 от 10 – много добър
Ники Русиновски
Видео:
Етикети: Candy Dulfer, Джаз, Ники Русиновски, Поп, Funk, Funked Up & Chilled Out, Funky, Instrumental, Lounge, R&B, Smooth Jazz
20.07.2009 в 16:06 |
СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ ЗА ИНФОРМАЦИЯТА.ХОДИХ НА КОНЦЕРТА И В
ЕНДК COOL NA MAXXXXXXX.И СЕГА ОТНОВО