Лейбъл: Columbia
Дата на издаване: 07. 07. 2009
Формат: CD
Жанр: R&B
Стил: Neo Soul
Жив е той, жив е… соулът
Максуел е огромна звезда в САЩ. Още предният му албум „Now” (2001) беше номер 1 в „Билборд”, а и оттогава той си взе дълъг отпуск от музикалния бизнес. Добавете към това забележимо нарастващия напоследък интерес към неосоула и факта, че след началото на юли не е излязал нито едни друг значим албум. Тогава вече вероятно няма да сте толкова изненадани защо новият проект на Максуел отново стигна номер 1 в „Билборд”, при това с впечатляващ резултат продадени копия – 316 000 (с 20 000 повече от „Now” през 2001 г.) и защо критиците се задъхват от възторг.
Хората се умориха. Цяло поколение през новия век отрасна с тупащите и дуднещи електронни басове на продуценти като Нърд и Тимбаленд, автоматично запазващи си челните места в класациите, без значение кой точно пищи, цвили, вие или рапира отгоре им. Талантливи или бездарни, нови звезди идваха и си отиваха, а продуцентите и гадният им технотронен бийт си оставаха същите. Някак си никой не забелязваше, че хора с отношение, глас и мелодия като Ар Кели например десетилетия наред се радват на огромна и нестихваща популярност, каквато и да е моментната мода. И ето че аудиторията фенове на добрата стара черна музика, която досега беше малцинство, изведнъж взе рязко да нараства.
2009-та явно е годината, в която R&B жанрът започна полека да се връща обратно към корените си – към соула, към мелодията, към гласа. Доказват го например успехът на Дъ-Дрийм, промяната в Сиера, новият албум на старата прима Тийна Мари, който се размотаваше няколко месеца неочаквано високо в „Билборд” чартовете и, разбира се, Максуел.
Нека панегириците на критиците не ви заблуждават – този албум не е нищо нечувано или велико. Максуел обаче може да служи за пример на мнозина като безукорен професионалист. Затворил вратата зад себе си, когато е на върха, той се оттегля за години – толкова, колкото му е нужно, за да живее живота си спокойно, в хармония с дълбоко религиозните си вярвания, да обикаля света и да намери ново вдъхновение.
Открил такова, той влиза в студио с туринг бенда си и записва повечето от композициите си на прима виста, на живо. Не мога да се сетя повече от петима музиканти, които все още да правят това.
И вижте какво чувство за мярка – албумът му съдържа едва 9 парчета, като едното е дори само инструментално; няма и 40 минути общо. Но вместо 9 добри парчета и още 6-7 посредствени имате внимателно блендирано само най-доброто.
„BLACKsummers’night” започва с изключителната атмосферична балада „Bad Habits”. Колко изпълнители са толкова смели да отворят албума си с балада? Малко, ако не знаете. Но въпросната балада се развива до съвсем пълноценен бавен трак, освен това качеството й е зашеметяващо като глътка 60-годишно уиски. Както пише един от феновете по форумите: „Знам, че албумът има цели 9 парчета, но като чуя „Bad Habits”, забравям за всички останали и искам да слушам само нея отново и отново”.
Никое от следващите парчета обаче не е толкова достъпно. Останалите могат да ви се сторят добри, но доста обикновени на първо, второ, че и повече слушания. Албумът изисква известен напън от част от слушателите, докато разкрие вътрешната си красота. Но тогава удоволствието наистина си заслужава. Вероятно чак тогава ще разберете и защо толкова много хора смятат, че „BLACKsummers’night” е един от албумите на годината.
Удоволствието обаче продължава. Максуел е обявил, че този диск е първият от трилогия. Вторият от нея, „blackSUMMERS’night”, ще набляга повече на госпъла и ще излезе през 2010 г. Третият, „blacksummers’NIGHT”, ще съдържа повече бавни парчета и е планиран за 2011 г.
Нали ви казах, този човек има чувство за мярка.
Оценка: 7 от 10 – много добър
Автор: Ники Русиновски
Торент: http://www.mininova.org/tor/2703623
Видео:
Етикети: BLACKsummers'night, Максуел, Ники Русиновски, Maxwell, Neo Soul, R&B
