Archive for юни, 2009

Bob Sinclar – Born In 69

24.06.2009

Bob Sinclar - Born In 69 - Front

Лейбъл: Yellow Productions

Дата на издаване: 07.05.2009

Формат: CD

Жанр:  Денс

Стил: Euro Disco, Light House, Electro, Ethno Dance

Цветя от края на 60-те

Когато човек е толкова доказан, колкото е Боб Синклер в областта на денс музиката, може да прави каквото си иска. Или да не прави нищо. Боб е избрал първото от двете. Е, именно в това е проблемът.

С гига-мега-тера хитове като „Summer Moon“, „Love Generation“, „World, Hold On“ и албум-трепач като „Western Dream” (2006) французинът още преди няколко години вдигна така фантастично високо летвата, че и днес е немислимо тя да бъде надскочена от други изпълнители, пък и от самия него.

Не е като Боб Синклер да не се старае. В новия му албум има значими гости, добри семпли, кавър и краднати музикални фрази от кого ли не. Отварящата „Lala Song“ е с участието на двама от оригиналните членове на легендарните рапъри Шугърхил Генг. „Love You No More” впечатлява с могъщото присъствие на Шаба Ранкс. В две други парчета вокалите са поверени на вече познатия ни Стив Едуардс. Има и други гости, но от тях няма особена полза.

Албумът започва… ами не земетръсно като някога, но поне обещаващо в първите 2-3 парчета. Скоро става ясно, че продължението не е на същато ниво, а нататък постепенно се възцарява – тъжно е да се каже – комерсиална и професионална посредственост и безидейност. Колкото и да е относително това, когато говорим за гигант като Боб Синклер, думите са тези.

Дискът тече леко, приятно, даже професионално – нали казахме, това е Боб Синклер – и… скучно. Хаусът в него е само леко ненатрапчива схема, а електро звуците са добре туширан камуфлаж – нещо като моден грим върху лицето на реалността, което си е чисто диско. Синклер иначе е почитател и майстор на този стил, но този път просто не му се е удало. Сякаш някой иначе супер талантлив човек е направил нещо без особено да се напъва, просто за забавление (виж пак първия абзац на ревюто). Резултатът е в най-добрия случай приятен, но омръзва още на първото слушане.

Положението не спасява дори заразителната нео хипария, която отново прелива като настроение и уърлд звуци от почти всяко парче. За протокола – самият Боб е роден 1967-ма. А 1969-та е изворът на този революционен дух, част от който той постоянно се опитва да възкреси в музиката си.

Ако обаче ще ходите да го гледате в „Ялта”, не вземайте предвид това ревю. Боб Синклер е убийствен DJ на живо и освен ако не е решил на всяка цена да ви пусне целия си нов албум, нямате основания да мислите, че ще бъдете разочаровани.

Оценка: 4 от 10 – среден

Торент: http://thepiratebay.org/torrent/4898424/Bob_Sinclar_-_Born_In_69_(2009)_divxnl-team

Автор: Ники Русиновски

Видео:

Advertisements

Powerwolf – Bible Of The Beast

19.06.2009

powerwolf_2009

Лейбъл: Metal Blade Records

Дата на издаване: 27.04.2009

Формат: CD

Жанр: Метъл

Стил: Power Metal, Heavy Metal, Epic Metal

Вълците отново в атака! Еншулдиген зи бите, да попеем с тях на воля качествени пауър метъл химни

Мултинационалната пауър метъл дружина се завръща с третия си албум – естествено, най-добрият им досега! Тези любители на вълците са изковали грамотен и привличащ диск, чиято концептуална история се върти около ролята на Дявола в Библията, дрън-дрън глупости… Добре че звукът мачка здраво, хоровете те карат да пееш с цялото си гърло, а съседите блъскат по стените… Въобще – голям купон!

Погледнато хм-м,  исторически, Пауъруулф са създадени през 2003 г. от братята (колко са братя, само те си знаят) Чарлс и Матю Грейуулф, френския барабанист Стефан Гембала (по-късно прекръстен на Фунебре!) и шваба клавириста и органист Фалк Мариа Шлегел. Всъщност и четиримата дотогава работят в една от първите банди на германската стоунър рок сцена – Ред Ейм.

Ясно е до колко хора може да достигнеш с интелигентен стоунър рок, така че на нашите хора им трябва нова насока и съответно печен хеви метъл вокалист. Една ваканция на „батята“ в братска нам Румъния го осигурява: той се казва Атила Дорн и учи опера в музикалната академия на Букурещ. Атила донася в групата любовта си към легендите за румънските върколаци, с които тя се заиграва текстово още в дебюта си „Return In Bloodred“ (2005). Силен албум е това.

Втората тава „Lupus Dei“ (2007) показа съществено развитие и една концептуална история с главен герой вълка, кой друг. Последвалите турнета като съпорт на живите металически легенди Кендълмас и Грейв Дигър изведоха Пауъруулф на по-преден план на метъл сцената, за да достигнат до знаменателното си участие на грандиозния фестивал „Уакен Опън Еър“ през 2008-ма.

Истината обаче е в троицата – тоест, в третия албум на Пауъруулф „Bible Of The Beast“. От раз се набива на слух и сетива,  че епичните момци са направили красива работа, която с известно уточнение може да наречем шедьовър (спрямо предните им албуми и спрямо многохилядните сходни издания по белия свят).

Албумът е стегнат, в ултранабиващо темпо. Почти всички парчета имат хитов потенциал, няма излишни лигавщини, а обичайните китарни сола са сведени до леко притеснителен минимум, но пък вокалните аранжименти са „върхът на сладоледа“! Супер пример за последното е „Seven Deady Saints”.

Вокалите и хоровете са създадени така хипнотизиращо и властващо („Resurrection By Erection“), че да припяваш колкото ти душа иска и колкото гърлото ти може даде… За това спомага и интересното решение за сътрудничество с хора (тоест хората, 25 на брой, от хора) на консерваторията в Саарбрюкен – родния град на групата, в болшинството нови песни. Пак там, в графата „изненади“ се поставят и записите на автентичния орган, осъществени в някакъв параклис в Северна Франция. Иначе, металното сърце лудва и от употребата на ясно доловимите латински слова („Raise Your Fist, Evangelist“, “Werewolves Of Armenia“), и от заиграващите руски влияния тук-там (“Moscow After Dark“).

Това е втори концептуален албум след предходния „Lupus Dei“, като тук се разправя примерно за ролята на Дявола в Библията (май го споменах в началото, но нищо…), неизменно шестват неизбежните вълци и върколаци, които всъщност са запазената марка на групата. Тримесечно интензивно писане на бандата през миналата година е създало „рулиращи“ парчета с известна клишираност („Wolves Against The World“) – кое ли не е клиширано в металния свят!!! – и приятна бомбастичност („Panic In The Pentagram“).

Звуковата покривка (микс и мастеринг) на албума е направена в легендарното метално студио Studio Fredmann от не по-малко легендарния продуцент Фредрик Нордстрьом (познат от работата си за Ин Флеймс, ХемърФол, Арк Енеми) и Патрик Джей Стен (полирал по-твърди банди от рода на Дъ Хоунтид и Ат Дъ Гейтс).

Така великата швабска школа в пауър метъла вече има своите нови герои и спокойно можем да кажем: нека Хелоуийн и Гама Рей се развиват колкото и накъдето си искат… Всъщност, по показателите вокали, настъпателна мощ и здравина имаме известни препратки/прилики и с други отдавна замряли немски герои – Айрън Сейвиър, но това е само за протокола – нищо лошо.

Като краен резултат се е получил грамотно сътворен диск с черти на хеви метъл (най-общо казано) опус и отличителни хитови парчета, с чиято помощ да пееш бясно и да въртиш глава и крайници до откат. Грандиозните вокални аранжименти, игривото темпо и солидната, мачкаща всичко продукция са доста силни и естествено те надъхват за хм-м, житейски подвизи…

Без съмнение, „Bible Of The Beast“ ще затвърди групата сред челните имена на европейскиата метъл сцена. Поне за мен.

Оценка: 6 от 10 – добър

Торент: http://www.seedpeer.com/download/powerwolf_bible_of_the_beast_2009_mp3_220/f7a32031c33e619f6a7bf4e885cda025d305c2f8

Автор: Боян Стойчев


VA – GU Mixed: 4 Global Underground

11.06.2009

51wRNIlIEkL._SS400_

Лейбъл: Global Underground

Дата на издаване: 25.05.2009

Формат: 3 CD

Жанр: Електроника, Денс, Компилации

Стил: Progressive House, Tech House, Deep House, Electro

(Progressive) Rhythm Is A Dancer

„Глобъл Ъндърграунд” е сред онези не повече от пет имена на лейбъли, които абсолютно всеки фен на клубната музика може да назове без запъване и от сън да го вдигнеш.

„Mixed” пък е една от по-новите им поредици – стартирала през 2007 г. – с все още неясен акцент, ако не броим иронията, че досега всеки от дисковете в серията задължително беше издаван и в немиксиран вариант…

„Mixed 4” този път идва в 3 диска и с отбелязан акцент „най-доброто наведнъж и в микс”. Това вече спестява изненадата от това, че първото парче е повече от добре познатото „Music Matters” на Фейтлес. Пампинг хаус ремиксът на Марк Найт обаче дава друго измерение на понятието „влудяващ ритъм”, така че изненадата е кратка. Продълженията в лицето на Крис Лейк и Фънкадженда допълнително поставят нещата на правилните им места.

Приятната изненада е присъствието – за първи път, доколкото съм осведомен – на българско име в компилация на „Глобъл Ъндърграунд”. Стан Колев е най-успелият световен DJ от БГ произход, доста добре познат сред почитателите на прогресив звука по света и у нас. Иначе човекът все пак от близо 20 години живее и работи в Маями.

Включеното тук негово парче „Mesmerizing” е с подчертано прогресив хаус звучене и (без да изпадаме в кух патриточен патос) е сред най-ярко впечатляващите тракове в първата част заедно с такава тупалка като „Lets Go To The Rave” на Стив Мак и прогресив електро транса на Томкрафт „Let It Bleed”. Накрая Ерик Приц забива на 76-минутния диск пирон, голям като нефтена сонда с психеделичния си ню ейдж ремикс на „People” на Себастиан Леджър, което, ъъъ пък само по себе си е ремикс на Мерилин Менсън, ако не знаете. И става една…

Вторият диск – изненада! отново!! – започва с такова емблематично хардкор име, че пак се чудиш да не си объркал лейбъла. DJ Хел обаче в случая е деликатен и „лайт” като кратък пролетен дъждец – ако специално не му обърнеш внимание, може и да го пропуснеш. Той обаче дава добро интро към втората, „тъмната страна на силата”, където вилнеят шайка именити главорези – Дарън Емерсън, Фъкадженда, Джим Ривърс, Себастиан Ингросо, Дизи Раскал, Калвин Харис, Дърти Вегас, Гай Борато, новите звезди Джапаниз Попстарс… за да споменем поне някои

Ако първият диск е по-ориентиран към онова, което се харесва на дансинга в момента, с повече електро хаус и тек хаус акценти, то вторият е една идея по-дарк и по-прогресив. Разделението обаче е толкова условно, че ако се замисля, мога да кажа и точно обратното…

Третият диск обаче е твърдо посветен на класиките в жанра. Селекцията обаче е доста специфична – има както по-нови неща, така и „Energy Flash” на Джоуи Белтрам примерно. Имена тук няма да споменаваме. Доволни обаче ще останете…

След стотици и стотици изслушани компилации през годините човек обаче не престава да се чуди как така някои винаги, ама винаги са по-добри от другите. Точно „Глобъл Ъндърграунд” са винаги не само сред по-добрите, но и сред най-добрите. „GU Mixed 4” не прави изключение от това правило.

Оценка: 7 от 10 – много добър

Торент: http://thepiratebay.org/torrent/4919783/VA.-.Global.Underground.GU.Mixed.4.3CDs.(2009).

Автор: Ники Русиновски

Видео: Sébastien Léger  – The People

Видео: Sébastien Léger  – The People (Eric Prydz remix) – played by Orkidea @ Redrum Helsinki 2009.03.21

Claude Challe & Jean-Marc Challe – Music For Our Friends: Select 2009

10.06.2009

51nhMhj61yL._SS500_

Лейбъл: Chall’O’Music

Дата на издаване: 25.05.2009

Формат: 2 CD

Жанр: Уърлд, Компилации

Стил: Ethno, Chill Out, Latino, Arabian Pop, House

Музика само за приятели

Преди няколкостотин години Марко Поло тръгнал на път и „открил” Китай – поне за европейците. Преди десетина години един друг ентусиаст – Клод Шале, DJ в парижкия „Буда Бар” – основава серията едноименни компилации и така практически „открива” източната музика за западния слушател. Днес уверено можем да кажем, че откритието на Клод Шале е с почти същата културна стойност като това на Марко Поло – с други думи, колосално и фундаментално.

Клод Шале се оттегли от „Буда Бар” много отдавна и издава доста интересни и разнообразни собствени компилации. „Select 2009” е втора част от поредицата, в която той и брат му Жан-Марк Шале представят най-новите бисери на годината в тяхнта колекция. Но магьосникът си е магьосник – между това, което той прави и това, което правят останалите, зее истинска пропаст.

Началото е с брилянтен модерен руски хит. Още преди да сте си поели дъх, следва класиката на Боб Марли “Sun Is Shining” в размазваща чил аут версия. Трети пореден тежък удар в диафрагмата нанася „You Don’t Fool Me” на Куийн, изпълнена от Индиго Сън в електро-танго версия а ла Готан Проджект и с реге ритъма на Грейс Джоунс в „I’ve Seen That Face Before (Libertango)”.

Ако дотук ченето ви вече не е увиснало от изумление, значи вие сте истински гьон и нищо не може да се направи по въпроса. Просто не слушайте/четете нататък.

За останалите (последователно) първо Нитин Соуни прави поклон към фламенко културата, после божествената Наташа Атлас извива глас в „City Of God”, след това следва версия на „Джелем, джелем”, която дори не е чувала, че това е циганска песен, след което Блис ни канят на тих разговор. Продължен малко по-късно от други изпълнители на изискан френски и емоционален испански под боса нова ибиса ритъм.

Сякаш диамантите дотук не са достатъчно, но до края на първия диск ще чуете още актуализирана версия на най-великия арабски поп хит на всички времена – „Tamally Maak” на Амр Диаб, но изпълнен от Амир Джамал, както и турска версия на „Englishman In New York” за финал, като финалът на самия финал – своеобразната кода – е особено екзотична.

Като ритъм и настроение вторият диск започва точно оттам, където свършва първият. Луис Армстронг задава ню джаз настроение, последвано от суинга на петдесетарската „Ром и кока кола” и ретро романтиката на „Wicked Game” на Крис Айзък – всичко безукорно ремиксирано, преработено и облечено в модерни нови дрешки.

В един момент нещата все пак добиват по-клубен и денс звук, без да изневеряват на основната идея. Към края вакханалията от добра музика стига пика си с нашенското „Vino, Vino” на Иън Оливър и Ийстендърс и с Д-р Кучо, модернизирал „El Mariachi” на Бандерас от филма „Десперадо” в хаус денс тупалка. В края на компилацията остава само тихият прибой на морските вълни.

„Select 2009” не е просто някаква си етно компилация. Това е жестоко преживяване с първокачествена музика от цял свят, внимателно селектирана от най-добрия сред най-добрите в този бранш. За почитателите на уърлд музиката усещането е като да си попаднал в пещерата на Али Баба – навсякъде около теб лежат приказни съкровища от звук.

„Music For Our Friends” твърдо е най-добрият албум за тази година, който съм чул досега, независимо от жанра. Съотнесена към него, фразата „албум на годината” е двойно клише, защото е очевидно, че тези два диска ще се слушат много, много пъти без омръзване и далеч не само тази година. Те надали са сензацията, която бяха първите няколко компилации „Buddha Bar”, но определено са не само от тяхната кръвна група, но и от тяхната класа.

Оценка: 10 от 10 –  шедьовър

Торент: http://thepiratebay.org/torrent/4939842/VA-Claude_Challe_and_Jean_Marc_Challe_Select_Music_for_Our_Frien

Автор: Ники Русиновски

Видео: Ian Oliver feat. Eastenders (официалният клип)

Видео: Ian Oliver feat. Eastenders (по-добрият, фенски клип)

Saga – The Human Condition

04.06.2009

SAGATheHumanConditionSquare

Лейбъл: InsideOut Music

Дата на издаване: 27.04.2009

Формат: CD

Жанр:  Метъл, Рок

Стил: Progressive Rock, Progressive  Metal

Нов певец = ново начало. Това се отнася дори и за прог рок класици като Сага

Дори зад гърба си да имаш над тридесетгодишна история като група, краят си е край… А началото – начало.

М-да, новото начало за Сага – опитните прогресив и мелодичен рок ветерани от Канада, е повече от спорно. Новият им диск “The Human Condition” е много приятен като цяло за неангажирания с имена слушател и е леко бръснещ емоциите на феновете, кланящи се пред всичко старо с марка Сага!

Важно е да погледнем за малко назад в историята: Сага е прогресив рок квинтет, създаден в началото на 70-те в Канада. Всеки от членовете на групата има силен отпечатък в звученето й: братята Кричтън (Джим – бас, клавири и Йън – китари), Джим Гилмър – клавири, Стив Негъс – ударни и (почти) уникалния певец Майкъл Седлър. Самото им звучене е специфична смес от музикантство и житейски академизъм, ако мога така да се изразя…

Друга съществена и положителна черта на канадците е отчетливата достъпност на музиката им. Техният прогресив рок е зареден с влизащи поп- и рок- мотиви, от което се получават наистина приятни хитови композиции. Примери десетки: „How Long?“, „What Do I Know“, „Only Time Will Tell“… Излишно е да изброяваме пък класическите им тави от 80-те…

Нормално е за дългата им история да имат почивки, дрязги и фрустрации, но… обявеното напускане на емблемата на Сага Майкъл Седлър (поради семейни причини) преди записите на предходното студио творение „10,000 Days“ (2007) навярно е причинило куп инфарктни ситуации сред последователите на групата… Все пак, познатият глас на Майкъл, помпащият ритъм и типичните Сага шарки, с които бяха снаряжени хитовите песни „Lifeline“ и „Book Of Lies“ преди две години, си беше повече от прилично и запомнящо се сбогуване.

С „The Human Condition“ – пада се да е двайсетият студиен албум на Сага, ако съм броил правилно – групата е на своеобразен кантар! Тоест, хем се е опитала да се раздели с по-типичните си черти (комерсовата си живост и милата достъпност) в първата половина на диска, хем не е посмяла да направи такава голяма крачка и в останалата част от албума. Обаче ясно и забележимо днешните Сага си звучат като една преродена Сага с голяма доза свежест и все така влизат умело и неусетно в сетивата ни.

От небрежните, но перфектно осъществени навлизания в дебрите на мелодичния рок и хеви прогресив-а, с обилното поп облъчване и частичните, но уловими части фюжън и джаз – тук, в новата Сага, лъха на НОВО! И несведущият фен, който би свърнал слух и сетива към този качествен диск, едва ли би разпознал едни от бащите-герои на прог рок стила. Защото:

1.) Новият певец Роб Морати звучи тотално различно от своя предшественик Майкъл Седлър.
2.) Останалите кримки и супер-инструменталисти осигуряват един доста, но не много различен звук и една по-хладка, леко „спейсова“ атмосфера в навлизанията и средните пасажи на част от композициите.

Колкото и да е свеж и млад, новият певец има своите отрицателни страни. Звучи понякога сковано („Let It Go“), често е едностранчив, еднообразен, за което едва ли (а може би е) виновна предишната му кариера като певец в мелодик рок групата Файнъл Фронтиър, даже има и соло-албуми под табелата Морати… Но пък е канадец, млад е, гласът му е по-различен от този на Майкъл и цялата Сага сега, по-точно от април 2008, е зад него, подкрепяйки го с желание и музика.

Закалените меломани лесно ще уловят познатия саунд на канадците заради рокаджийското им отношение и усета за умно натрапчиви мелодии, интелигентните аранжименти и виртуозно-укротените соло пасажи. Това признава дори Йън Кричтън: „Това сме си все още ние, разбира се, с малко по-различен размах и дори някои от идеите върху диска са повече прог отколкото преди.“

„The Human Condition“ е енергичен запис от девет многостранни композиции, обогатени са с доста детайли, ефекти и нюанси. В него присъства стабилен обем от динамика и напрежение, помпозността е минимална. Това, което най-вече впечатлява, е стегнатата постройка, комплексността на този концептуален албум. Концептуален, защото възхитителните (какви да са иначе) лирики се преплитат в една история за „The Human Condition“! Кой както иска да го тълкува…

Албумът трябва да се слуша наведнъж, за да е по-въздействащ, а самите песни са навързани умело. Не че няма изпъкващи между тях: например финалната „You Look Good To Me“ или най-силния намек за старата хитовост „A Number With A Name“. Въпреки че в „The Human Condition“ преобладава едно силно прогресив-метъл отношение, което ще зарадва феновете на групи като Куинсрайк (последните им, леко неразбрани от мнозина, работи), Иншант (Enchant) и Трешълд, то има и привличащи нео-романтични прог абзаци за любителите на Мерилиън и Ай Кю.

В заключение:

1.) Роб Морати е човекът, с когото Сага ще оцелеят във времето. Поне така ми си иска.
2.) От позицията на един разумен човек може да се каже, че „The Human Condition“ е красив, силен албум, който след време ще намери мястото си в сърцата на тачещите доброто, старо време фенове на Сага.
3.) Накрая, определено канадските ветерани са променени, но все още спокойно и с достойнство могат да отворят вратата си с надпис „Сага“.

Оценка: 7 от 10 – много добър

Торент: http://thepiratebay.org/torrent/4927455/Saga-The_Human_Condition-2009-GRAVEWISH

Автор: Боян Стойчев

Видео:

The-Dream – Love vs. Money

02.06.2009

folder

Лейбъл: Def Jam

Дата на издаване: 10.03.2009

Формат: CD

Жанр: R&B, Pop

Стил: Urban Pop, Neo Soul

Музика за секс, секс и още секс!

Дами и господа, станете на крака и приветствайте с бурни – казах БУРНИ! – ръкопляскания новата суперзвезда… не, новата супернова на черната музика – Дъ-Дрийм!!!

Ако улавяте иронията в горните думи, то да поясним, че иронията си е ирония, но и истината си е чиста истина – без никакви уговорки. Всичко е сериозно – и още как.

През последните години Дъ-Дрийм стана най-желаният R&B композитор, за чиито песни най-най-големите световни изпълнители са готови да убиват или поне да си устроят истинска кеч-битка без правила. Списъкът му е, меко казано, зашеметяващ – сред клиентите му са Риана („Umbrella” е негова песен), Бионсе, Марая Кери, Селин Дион, Ъшър, Сиера, Мери Джей Блайдж, Крис Браун… и това са само тези от А група. Ако се върнем назад във времето, може да споменем и дуета на Мадона и Бритни Спиърс „Me Against The Music“ от 2003-та.

Истинското му име е Териъс Йънгдейл Наш, а „Love vs. Money” е вторият му албум. Дебютът му „Love/Hate (Love Me All Summer, Hate Me All Winter)” излиза през декември, 2007 г. и макар да получава отлични отзиви, като всеки дебют се изгубва незабелязано сред големите имена на пазара в предколедната суматоха.

Дъ-Дрийм е новият Ни-Йо, новият Ар Кели, новият Ъшър, новият каквото-кажете. Музиката, гласът и песните му в последните две години доминират американските ърбън радиостанции в такава степен, в каквато Сам Куук беше символ на 60-те, а Принс – на 80-те години.

„Love vs. Money” предлага основно балади, балади и пак балади – музика за секс и за любов. Няма начин такъв албум да не е малко (или много – въпрос на вкус) сладникав. Някои от текстовете също са възглуповати или поне комични. Но слабо парче няма. Напротив – критиката е единодушна в суперлативите си: „албумът на годината”, „едни от най-запомнящите се мелодии през последното десетилетие”, „истински радио убиец”.

Най-блестяща е най-бързата (единствена такава всъщност) песен в албума – „Walkin’ On The Moon“ с участието на Кание Уест. Нататък е трудно да се посочат фаворити, но поне може да споменем останалите гости в проекта. Това са Марая Кери, която надава няколко писъка във втория сингъл „My Love“ и Лил Джон, който се явява и продуцент на „Let Me See The Booty“. В ексклузивен „АйТюнс” ремикс на първия сингъл от албума „Rockin’ That Shit“ участват накуп и Фейбълъс, Джулс Сантана, Рик Рос и Лудакрис.

Иначе албумът е съпродуциран от „тихият колаборатор” (както го наричат понякога медиите) на Дъ-Дрийм – Кристофър „Трики” Стюарт. Студиото им в Атланта е новата ковачница за хитове, сравнявана все по-често с Тимбаленд. Незаслужено – защото двамата не са толкова агресивни и иновативни като Тимабленд. За сметка на това тяхната продукция е много по-полирана и ултра комерсиална, без да стига до баналност. Албумът на Дъ-Дрийм с безбройните си и въпреки това разнообразни балади и умерени тракове е най-яркото доказателство за това. Колкото и да го слушаш, не омръзва.

А по въпроса с дилемата „любов или пари”, като истински мечтател Дъ-Дрийм разсъдливо избира и двете. Е, текстът на заглавната „Love vs. Money” съдържа и други внушения, но как да се въздържиш да не цитираш поне тези строфи: „so kiss that nigga / hug that nigga / love that nigga to death / go head and please that nigga / feed that nigga…”.

Оценка: 7 от 10 –  много добър

Торент:  http://thepiratebay.org/torrent/4834271/The_Dream_-_Love_Vs_Money_(2009)_(mrsjs)

Автор: Ники Русиновски

Видео:

Eminem – Relapse

01.06.2009

ht4tc27mea46db24haep

Лейбъл: Aftermath / Interscope

Дата на издаване: 15.05.2009

Формат: CD

Жанр: R&B

Стил: Hardcore Rap

Хорър муви: Разбрахме какво си правил последните 5 лета…

Еминем е не просто титан, той е най-големият в рапа и едно от най-значимите имена в съвремената музика. Не съществува друг изпълнител в историята, който така да е разголил себе си и толкова успешно да се е слял със своя образ. Маршъл Матърс е отговорът и на всички онези, които питат къде останаха стойностните текстове в музиката. Или поне така беше до днес.

„Relapse” излиза 5 години след последния му студиен албум “Encore” (2004), след временното му оттегляне като рапър, за да бъде повече продуцент, след повторния му брак и повторния развод с жена му Ким, след смъртта на близкия му приятел Прууф, след изпадането в тотална зависимост от приспивателни, след свръхдозата метадон и постъпването в болница, след цяла година, откакто е „чист”, след два опита да запише нещо ново и пълен творчески ступор при първия, след раздялата с първоначалния екип и връщането при Доктор Дре, който да продуцира всичко както си знае, докато Ем строфа по строфа си връща способността да „реди”.

Като всяко нещо, направено от Еминем, и за този албум е по-лесно да се каже какво не е, отколкото какво е.

Не е завръщането, което сме очаквали 5 години. Не е нищо ново. Не е забележима крачка напред. Лиспват някои от най-мрачните и трагични тонове от преди. Липсва и злобния, подигравателен хумор. Вместо това текстовете този път са мега брутален хорър.

Така погледнато, нещата звучат песимистично. Но големите очаквания винаги раждат само големи разочарования. А какво ще открием в наличност, ако свалим черните очила?

„Relapse” предлага гняв. Много гняв. И още гняв. И още. МНОГО гняв и ярост. Еминем обвинява всичко и всеки, но най-много – себе си. За това, което е направил, което други са му направили, което не е направил и даже което други не са му направили.

Този човек е болен – но болен като нашето време, защото е почти средният един от нас. Той е извратен фантазьор – ако насилята над деца, за които четете ежедневно във вестниците, са извратени фантазии, а не нещо, което се случва всеки ден някъде някому. Той е психопат – ако и на вас никога не ви е минавала мисълта да убиете Бритни Спиърс. Той е малък и жалък откачен лузър, но всички сме такива, даже и онези, които не си го признават.

„Relapse” е минималистичен албум. Няма гости – само Ем плюс микроскопични вокални участия на Доктор Дре и Фифти Сент. С едно изключение няма и семпли. Няма кой знае каква музика даже в сравнение с предишните му минималистично аранжирани парчета. Всичко е дръм машината на Доктор Дре, някой акорд и жилещият глас на Еминем – уста, що проклина цяла вселена..

Бийтовете на доктора са все така бездарно евтини, само им е добавил малко 3D саунд за украса. Баси, за 20 години на сцената тоя човек не можа да спести пари да си купи свестни инструменти… (майтап, Уили). Освен всичко друго, тези бийтове дори не са правени специално за този албум. Еминем ги избирал от каталога на доктора, докато лежал в болницата, според това кой повече би паснал на реденето му.

Темите на Еминем отново са собствените му страхове – реални и фантазни. Майка му наркоманката, в която той полека се е превърнал (това, което не ни убива, всъщност ни прави… като себе си). Как ще отвлече и заколи Линдзи Лоън и Бритни Спиърс. Как става сериен убиец на знаменитости. Колко прецакан е по рождение („I was born with a dick in my brain / Fucked in the head“). Животът и борбата му с наркотиците. Досадно. Или както той сам признава – „Same Song and Dance“. Даже комерсът някак му убягва – майтапите със знаменитости в първите два сингъла „Crack a Bottle“ и „We Made You“ са отчайващо изтъркани.

Еминем обаче е невероятно добър рапър. И няма второ такова шоу като неговото. Няма друг толкова честен артист, който вместо да скрие раните си, ще ги покаже на всички, ще ги разчовърка, докато от тях още тече кръв и ще нахрани с кръвта си зрителите.

Затова въпреки изтеклите предварително парчета в нета, въпреки сравнително слабите, незапомнящи се сингли от един като цяло все пак приличен албум (общо 5 сингъла до момента) „Relapse” оглави безапелационно класацията за албуми на „Билборд”. И постави рекорд за най-продаван албум тази година със своите 608 000 продадени копия още в първата си седмица на пазара – продажби, отдавана забравени от музикалната индустрия и останали само като спомен от доброто й старо време.

Еминем е всъщност – съзнателна или не – част от всеки един от нас. Може да го мразите, може да го обичате или да ви е безразличен. Но той е тук, вътре в тиктакащото ви аз, което чака да се взриви. Както той иронично казва някъде в „Relapse”: „Добре дошли откъм лошата страна на силата…”.

Оценка: 6 от 10 –  добър

Торент:  http://www.mininova.org/tor/2639847

Автор: Ники Русиновски

Видео: