Archive for ноември, 2009

Madonna – Celebration

26.11.2009

Лейбъл: Warner

Дата на издаване: 29.09. 2009

Формат: 2 CD

Жанр: Поп, Компилации

Стил: Pop

Madonna mia…

„Една перфектна колекция от рециклирани издъхнали стари хитове…”. Нещо подобно бях писал преди около 19 години като начинаещ музикален журналист по повод на „The Immaculate Collection” (1990), първият сборен албум на Мадона.

Уви, същото може да се каже и за втория.

За изключително продуктивен артист като Мадона издаването на сборен албум веднъж на десетилетие е някак задължително. В нейния случай обаче имаме 20 пропуснати години и да, това е проблем, за съжаление – не единственият.

Невъзможно е да се съберат всички нейни хитове през годините наедно дори в двоен диск. Друг проблем е, че и резултатът от това би бил ужасяващ, защото над половината от тях са откровено слаби, невпечатляващи с нищо песни.

В резултат имаме селекция. Като всяка селекция, тя е спорна.

Сред 36-те сингъла в „Celebration” липсват определено добри парчета като например „Rain” (и тук можем да добавим още поне няколко заглавия). За сметка на това са ни спестени бози като кавъра на „American Pie” (и тук можем да добавим още поне 10-20 заглавия, ако сме злопаметни).

Песните не са подредени хронологично, което е минус. Освен това са във всякакви версии – от сингли, от албуми, едити, съкратени версии и даже от „The Immaculate Collection”, където – едва ли помните – всички хитове бяха ремиксирани (всъщност ремастерирани) в новаторската тогава Q Sound технология, която забележимо съживи звука им.

Но хайде да си говорим за музика. Колекцията е ужасяваща компилация от парчета във всякакъв стил и с всякакъв ритъм, при това – от последния четвърт век. Миш-маш.

Дори и след 25 години на сцената приносът на Мадона към музиката е спорен, да не кажем – несъществуващ. Към модата, към музикалния бизнес, към съвременната култура, към обществото дори – да, приносът й тук е огромен. Но към музиката…

Фактът, че Мадона всъщност не може да пее, отдавна не смущава никого. Но тук той се набива на очи „като въшка на чело” (Реймънд Чандлър). Лесно могат да се проследят ранните й напъни от 80-те, съдържащи повече желание и ентусиазъм, отколкото вокални възможности. Личи и средният период през 90-те, когато огромната амбиция и желанието за самоусъвършенстване я довеждат до нещо като вокално съвършенство, предвид повече от скромните й заложби. Обаче личат ушевадно и записите й от последното десетилетие – до един правени със софтуер за вокални корекции.

И ако все пак се върнем на музиката, първият диск е малко по-слушаем, защото в него са относително по-добрите – или по-новите (и двете е вярно) – песни. Вторият, заровен доста повече в 80-те, с малки изключения е вехт, остарял, ненужен, на моменти нетърпим. Скука, скука…

Дори самата Мадона не се притеснява да признае, че днес вече не може да понася старите си песни. Що се отнася до единствената нова в този диск – „Celebration”, тя не е нищо особено, просто става.

При това положение е трудно да си представим кой, ако не е заклет фен на мадам Чиконе, би дал куп пари за тази двойна „де лукс” колекция. Тя е просто сбор от мимолетни, в повечето случаи дори не особено добри песни, отбелязващи предимно кой авангарден продуцент е наемала певицата през годините, за да се задържи на ръба на популярността за момента.

Накрая, откровено казано, сборът от всичко дотук ни води до едно доста съкрушително финално прозрение – комерсиална, брутална, безсрамна и бездарна, от естетическа гледна точка Мадона е нещо като чалга в поп музиката. Ни повече, ни по-малко…

Оценка: 2 от 10 – слаб

Автор: Ники Русиновски

Торент: http://isohunt.com/torrent_details/134886005/madonna?tab=summary

Видео:

Реклами

Katatonia – Night Is The New Day

24.11.2009

Лейбъл: Peaceville Records

Дата на издаване: 02.11. 2009

Формат: CD

Жанр: Метъл, Алтърнатив

Стил: Dark Rock, Alternative Metal, Doom Metal

Новият ден или Кататония за тъмната страна на нощта

Има албуми, които узряват в теб слушане след слушане, докато разгърнат пълната си мощ и красота. Има и такива, които те заковават от третата секунда като габърче в кисело мляко и не можеш да мръднеш, докато не ги чуеш пак, и пак, и пак… и пак…

„Night Is The New Day” може да бъде от двата вида. Може да бъде и от трети вид, ако тачиш само дуум-периода на юнаците от Кататония (сиреч първите два от общо осемте им студийни албума) – тогава към новото творение изобщо не се посяга и съответно реакция няма.

Но ако посегнеш, то рано или късно откриваш, че „Night Is The New Day” е резултатът от това, което започна от „Discouraged Ones” (1998), след като Йонас Ренксе вече не можеше да се справя с ревящите вокали поради здравословни проблеми. Резултатът от това, което набра сили във „Viva Emptiness” (2003), ясно указа посоката и разцъфтя в „The Great Cold Distance”(2006).

А именно: това, което прави Кататония уникални – техният собствен стил. Техният собствен стил, second edition. Не са много групите, които могат да се похвалят с тяхното постижение – връх в метъл музиката с „Brave Muder Day” (1996) и втори връх сега, в нещо, което също е и метъл, но и не е; което е толкова различно и толкова неподражаемо тяхно.

Албумът е хомогенен. Чувам реплика: „монотонен и всички парчета си приличат”. Не, правилното е, че албумът е хомогенен, с общо цялостно звучене и атмосфера, сред които като тъмни скали в мастилената морска шир изплуват отделните парчета.

Обикновено вокалът Ренксе и китаристът Нистрьом изковават водещата нишка в албума, дирижират неземния кататоничен оркестър и поемат на плещите си съзиданието на целите вселени, които заключват в албумите си.

Този път обаче пръст в сътворението има и кийбордистът Франк Дефолт – набива се на ухо засиленото присъствие на синтезаторите, електронният привкус. Бързи аналогии с Порстисхед и Масив Атак, само в полза на шведската петорка, разбира се.

Нощта на Кататония е осезаема. Китарните рифове – плътни, сгъстени, като непоклатими скали; клавирите – разлюлени високи тъмни треви, оплитащи те в гъвкавата си хватка, и над всичко това се рее тъмната птица, хвърляща сянка дори в безлунна тъма, тъмната птица на гласа.

Ренксе се издига плавно и се спуска стремително тежко, рее се, загребва с могъщите си криле мелодията, завихря я около рифовете, не просто я обагря, а напластява в нея тон след тон емоция. Немалка е заслугата и на лириките, които най-кратко могат да се опишат с възхитеното: „Няма такава лудница!”.

„Forsaker” отваря, а „Departer” затваря портите към този нов ден. И ако първото е наистина добър избор за първо парче в диска, то последното влиза директно сред първите в класацията за най-добър финал на албум. Гласовете на Ренксе и гост вокала Кристер Линдер се допълват в състояние, близко до съвършенство. Песента не е експлозия, а по-скоро серия от имплозии, в които блясъкът на албума достига нулева звездна величина и избухва като суперновата в жанра, в който са се настанили Кататония – колкото и неподлежащ на описание (и именно затова още по-привлекателен за любителите на категоризации) да е той.

Единадесет парчета, отброяващи единадесет часа на нощта – акустичната красота в „Idle Blood”, тежкото разгръщане в „Onward Into Battle”, мрачните дълбини на дуумаджийското „Nephilim”, стремителните висини в „The Longest Year”. А когато удари дванайсетият час, всичко замлъква, защото „Departer” е минал, смачкал и разбил на малки парчета, напоени с лепкава тежест, не само цялото ти същество, но сякаш и целия свят, изсмукал е светлината и сгъстил до краен предел ослепяващата нощ. Малка могъща черна дупка, поглъщаща вселени.

Оценка: 9 от 10 – отличен

Автор: Гергана Стойчева – Нуша

Торент:  http://www.fulldls.com/torrent-albums-1981752.html

Видео:

Riverside – Anno Domini High Definition

17.11.2009

Лейбъл: InsideOut

Дата на издаване: 15.06. 2009

Формат: CD

Жанр: Рок, Метъл

Стил: Progressive Rock, Progressive Metal, Modern Rock

Идеална символика – 4-и албум в 44 минути и 44 секунди! Поредно отлично представяне от полските труженици на прогресив рок-фронта

Ривърсайд са полска прогресив рок/метъл група, основана през 2001 във Варшава от четирима приятели. Те спечелиха световното прогресив настроено внимание с дебютната си работа „Out Of Myself (2003), която предлагаше забележителна комбинация от метъл, симфоничност и психeделичен (респективно атмосферичен) рок. Тя силно напомняше за най-красивите страни на гении като Пинк Флойд, Поркюпайн Трий, Дрийм Тиътър, Туул… Което от своя страна водеше до другия, отрицателен полюс на настроенията, тъй като някои по-наострени ценители на тази музика погледнаха и все още гледат обвинително поляците в претенциозност и подражателство.

Чудесният им дебют все още държи своя слушател в настръхнало състояние и прагматична чувствителност въпреки изминалите години. Докато например третата творба „Rapid Eye Movement“ (2007) си е елегантно осъществен комерсиален пробив. През 2008 г. лидерът на поляците Мариуш Дуда (соло вокали, бас китара, акустична китара) се отчете с дебютен едноименен диск на проекта си Лунатик Соул – енигматично звучащ и акустично-изографисан експеримент, който със сигурност ще има още по-благо продължение.

Двойният концертен диск „Reality Dream (2008) сложи точка на първата фаза от развитието на Ривърсайд, защото представи песни от трите албума на групата, образуващи трилогията Reality Dream Trilogy и затвърди впечатлението, че компанията около Мариуш е много силна група.

Новият, четвърти студиен албум на Ривърсайд „Anno Domini High Definition“ започва нова серия в творчеството им. Той е динамичен, екстремен, топъл, модерен, чувствен. Досегашните им запазени марки са още по-набиващи се на слух и същевременно са налице по-разложени атмосферични моменти. Добре построеният твърд груув и засилените насечки пък дават на групата правото все още да има термина „метъл“ в стиловото си определение.

Всъщност, „Anno Domini High Definition“ отвсякъде е напоен със символизъм – вгледайте се само в заглавието, състоящо се от четири думи. Във времетраенето от 44 минути и 44 секунди пък са разположени цели 5 композиции, отдаващи внимание на бързината, с която се развива днешното общество и съпътстващите го човешки взаимоотношения („променливата модерност, забързания живот, стреса и страха от бъдещето“ както твърди лидерът Дуда). При това не става дума за концептуална творба – просто това е централната тема, която налага своите натрапчиви послания на слушателя.

Силно впечатление прави челната употреба на клавишни и орган, откъдето може да се предвиди бъдещото развитие на тази група. Звукът е чудно балансиран, с красива чуваемост на отделните инструменти, като изобилстват солидни китарни намеси и енергични ударни партии.

Челната композиция „Hyperactive“ още със самото заглавие казва всичко – хиперактивната действителност смазва всичко и всеки. Тя звучи тежко, но е балансирана и със спокойни етюди. Раздвижената чрез доста извивки, изригвания и насичания „Driven Тo Destruction“ предлага също укротени темпови движения плюс чисто класическа прог част от 70-те.

Най-отличителното – не, по-скоро най-богатото изразяване на полските музиканти е в „Egoist Hedonist“ – адски влизащо начало, по-късно изпъква обемист багаж от нагъчкани про-метълски моменти и веселяшка (ска) идиотия в средата. Разложеното чрез атмосферност и старостилност „Left Out“ даже леко дразни като отношение, но пък обогатява албума. Заключителната композиция „Hybrid Times“ е красива чрез трепетите си, тревожна и гневна по свой си начин.

Дотук всичко звучи много добре, като за отлична оценка. Все пак някои пролуки в албума го отдалечават от нея. Например осезаемата липса на повече допълнителни бекинг вокали, лесно разчетените лирики, налучкването на собствената идентичност всред старата арт/прог картина и 90-ски прогресив прототипи. Тоест, на Ривърсайд все още им е рано да станат главни герои на сцената си.

Супер препоръчителен албум, който небрежно и замъглено припомня за красивата прогресив рок сцена на 70-те всред измеренията на новото (прогресив рок и метъл) хилядолетие и същевременно стои напълно модерно и леко напредничаво за времето си.

Оценка: 8 от 10 – страхотен

Автор: Боян Стойчев

Торент: http://fenopy.com/torrent/Riverside+Pol+Anno+Domini+High+Definition+2009+mp3+192+Progressive+Rock+Metal/MjEwODk1OAВидео:


U.D.O. – Dominator

01.11.2009

dom

Лейбъл: AFM Records

Дата на издаване: 21.08. 2009

Формат: CD

Жанр: Метъл

Стил: Heavy Metal

Металната икона Удо Диркшнайдер отново реже яка ламарина с гласа си, все едно току-що ще настъпи новата 1985-а година

За болшинството почитатели на класическия хеви метъл Удо Диркшнайдер е лицето на великата икона на жанра Аксепт. Факт, който не се отрича.

Друг такъв е, че нов албум от тях (Удо плюс Аксепт) няма да видим – въпреки че вторият реюниън на легендите от Солинген и истинския им фронтмен завърши с финално шоу в Каварна, тоест в самата България (!) през август 2005 г.

Всъщност, поредният реюниън на легендите отдавна се пече някъде в Америка от басиста Петер Балтес и китариста Волф Хофман плюс наетия певец Марк Торнило – бивш такъв на ТиТи Куик, така че по-добре да замълчим минута в нечия памет…

Все пак Удо периодично, през година-две, удря на тезгяха качествено изкован продукт. Е, недоближаващ на 100% калибрите и законотворчеството на осемдесетарски класики като „Balls To The Wall“ (1984) и „Metal Heart“ (1985), но всяко нещо с времето си! Между другото, винаги можем да изброим минимум 3 солови албуми на Удо, с които се е представил повече от достойно през периода 1987 – 2009: „Faceless World“ (1990), „Holy“ (1999), „Mastercutor“ (2007)…

Сега му е времето да се представи с „Dominator“ – плод на истинския метъл дух от 80-те и известна малка част от днешните технологични умения! Тоест, какъвто си го знаем от поне дузина години насам.

12-ти поред в студийната дискография на групата U.D.O., „Dominator“ е добър албум, спор няма. Разнообразен като състав (бързи, по-укротени, под среднотемпови парчета, че дори и властваща пиано балада има), но песен – да не казвам хит, че някак не се връзва – която да те завладее напълно, липсва.

Друго, правещо впечатление, е укротената твърдост, чиято суровост жегваше под лъжичката и доста населяваше предходния албум „Mastercutor (2007). И пак там бяха налични повечко надъхващи бойки парчета. А иначе гласът на старият (57 години са това!) майстор си е пак толкова нисък, режещ, познат, любим и неподвластен на изминалите години, че аха-аха да кажеш: „Аксепт ме изненадват отново, боже мой!…“, но не би…

Всъщност, традиционен хеви метъл с не много модерна, но технически съвременно подкована опаковка – това е търговското лице на групата на Удо от години и такова ще остане во веки веков. Прекалено „наточени“ със съвременни средства са отварящия трак „The Bogeyman“, „Heavy Metal Heaven“, „Doom Ride“, „Infected“… Няма как – защото трябва да се върви напред с времето!

Основен отговорник за звученето е Щефан Кауфман, който за пореден път продуцира, миксира и мастерира албум на U.D.O.. Той е стар приятел на певеца и някогашен негов боен другар в Accept, а като китарист в тази група е най-старият й участник след самия фронтмен!

Има известни прилики с някои от последните дела на други тевтонски метъл майстори – Грейв Дигър. Неволни са май, но всъщност колко му е да сътвориш лашкащ хеви ритъм с хитова наточеност и дрезгав глас, в средата да поставиш известни чувствителни нотки и заиграване със синт-а и соло китарата. Какъвто пример може да се даде с комерсиално-оркестровата композиция “Stillness Of Time”.

При заглавната песен се забелязват повече китарни мелодии и праволинейност, новост са обаче масивните, разляти вокали. Що се отнася до лириките, както е обичайно за хер Диркшнайдер, той се занимава с теми от съвремието: глупавите ТВ игри, глупавите ток-шоута, глупавите политици и т.н.

И както е тръгнало на изброяване, аплодиращо споменаване от новия диск на Удо и компания заслужават отличителни парчета-трепачи като “Devil’s Rendezvous”, силно напомнящата на някои „разложени“ стари дела на Аксепт „Black And White“ и бонус трака в диджипак-изданието “Pleasure In The Darkroom”. Някъде под тях се нареждат “Dominator” и “Speed Demon”. Баладата в края на диска “Whispers In The Dark” също ляга на металическото сърце.

И след, може би, достатъчно прилежно и многократно изслушване на самия албум „Dominator“ той ще получи доминиращ прием сред радушните почитатели на целия спектър на хеви метъла.

Оценка на албума: 6 от 10 – добър

Автор: Боян Стойчев

Торент: http://www.torrentdownloads.net/torrent/402049/u.d.o.+-+dominator+%282009%29+mp3@320

Видео: