Archive for февруари, 2010

Iron Mask – Shadow Of The Red Baron

23.02.2010

Лейбъл: Lion Music

Дата на издаване: 19.01.2010

Формат: CD

Жанр: Метъл

Стил: Power Metal, Speed Metal, Neo-Classical Metal, Symphonic Metal

Айрън Маск почти се разделиха с девиза си „Умри за маестро Малмстийн!“

Айрън Маск направиха впечатление на метъл наблюдателите, вперили поглед към нео-класическия метъл жанр, още с дебюта си „Revenge Is My Name“ (2002), отдаващ почит към първите дела на маестро Ингуи Малмстийн от „Rising Force“-ерата му.

Вторият албум на белгийците (официално се водят такива заради гражданството на своя лидер Душан Петроси и главната им квартира в Брюксел) „Hordes Of The Brave“ (2005) отбеляза успех в развитието им и показа известно навлизане в руслото на типичния европейски пауър метъл.

Днес, в третата си студийна работа „Shadow Of The Red Baron“ Айрън Маск продължават напред и нагоре. Вдъхновени за името си от класиката на Александър Дюма „Мъжът с желязната маска“, те мераклийски продължават и развиват както нео-класическата си линия, така и евро-пауър метъла си. Бойци на два фронта!…

Когато към това прибавим и опита да концептуализират диска, набиващ се на очи още с впечатляващия червен цвят на корицата, с изтория, визираща реална историческа личност от Първата световна война – немския въздушен ас Манфред фон Рихтхофен, познат и като Червеният барон…

… то нещата се понареждат донякъде, въпреки че има още какво да се желае от Айрън Маск. Примерно чуйте „The Divine Wings Of Tradegy“ (1997) на Симфъни Екс или „Long Live The King“ (1999) на Нарниа и ще доловите продукционните разлики въпреки изминалите годинии.

Все пак от пръв поглед и слух личи, че душата на отбора, нейният главен композитор и китарист Душан Петроси е дал най-доброто от себе си – концептуална история, сграбчващи и изпипани композиции, излъскана и поносима помпозност плюс бляскави и немного натрапващи се китарни екстраваганции… и накрая – приличен интернационален метъл тим.

Интернационалната дружина се състои от немския певец Гьоц Море с божествения псевдоним Валхала Джуниър, басиста руснак Василий Молчанов (участник в другия по-симфоник пауър проект на Петроси – Меджик Кингдъм), новия клавирист шведът Андреас Линдал (известен с краткото си присъствие в Нарниа) и барабаниста холандец Ерик Стаут, работил с друг сръчен мъчител на китарата като именития Джо Стъмп.

Айрън Маск са напипали успешната пропорция от привличаща динамичност, недосадна епичност и открояваща се музикантско-инструментална индивидуалност. А с повторното привличане на резервния помощен вокалист Оливер Хартман (с основна роля във втората песен от албума „Dreams“ и епизодични участия нататък) до известна степен оправят проблема с колебливия тук-там основен вокалист.

Той – Гьоц Море – се разкъсва често и мелодраматично между Греъм Бонет и Джо Лин Търнър (например в “Sahara” ), но иначе умело си дерзае в диапазона неокласика-мелодик метъл. Какво да се прави като човекът няма участие или принос в по-сериозен проект или банда досега.

Едноименната композиция „отваря“ албума с обичаен симфо обзаведен пауър метъл, който леко досажда след 4-та минута. Безспорно най-силната песен обаче е среднотемповия мелодик метъл „Forever In The Dark„. Това е хеви хит на 100% със сграбчващи хорове и клавирно подчертан мотив, отдалечаващ бандата от обичайно амплоа ала Ингуи, и обзаведен накрая с нек’ви „кражби“ ала Рони Джеймс Дио от 80-те.

Мрачното и провлачено „Resurrection„, по-светлото и комерсиално „Sahara“ (със соло участие от самия бос на лейбъла „Лайън Мюзик“ Ларс Ерик Матсон) и срещата на Рънинг Уайлд и Айрън Мейдън в „Black Devil Ship“ оформят един разнолик пълнеж, без който не може всеки един над-посредствен метъл албум.

Силна хит закваска притежава и “We Will Meet Again“ с и заради лирическите пропуквания на величавата картина. То, както и следващия го „Universe“ определено поддържат вярата в маестро Малмстийн. Ангелогласното женско вокализиране в началото на нелошата балада „My Angel Is Gone“ е новост за Айрън Маск, тук и певецът показва част от своите възможности. Лириките на баладата, както и на “Forever In The Dark” и на “We Will Meet Again“ разказват за емоционалните преживявания на Душан след смъртта на майка му.

Only The Good Die Young“ предлага редови евро метъл със закваска стар Рейнбоу и малко Ингуи – как да не му се радваш?!… Същото може да се каже за инструменталната композиция, с която завършва албумът –  „Ghost Of The Tzar„, която разполага със силна оркестрация, превзето Ингуи струнно пикиране и едно мрачно, дори дразнещо дет метъл гърлено суфлиране.

Музикалното ниво на композиране и съвместното сътрудничество между музикантите прави нужното впечатление на тезгяха за елементарно въздействаща метъл музика. „Shadow Of The Red Baron“ е повече от препоръчителен както за почитателите на шведския ваятел на китарни благини Ингуи Малмстийн, така и за феновете на Стратовариъс, Ивъргрей, ХемърФол…

Определено се е получил силен албум над средното метъл ниво, който е приятно красив и спечелва сърцата ни от раз-два.

Оценка: 6 от 10 – добър

Автор: Боян СтойчевТорент:

http://www.torrentreactor.net/torrents/3612014/request-Iron-Mask-Shadow-Of-The-Red-Baron-(2009)

Видео:

Advertisements

Six Feet Under – Graveyard Classics 3

11.02.2010

Лейбъл: Metal Blade

Дата на издаване: 19.01.2010

Формат: CD

Жанр: Метъл

Стил: Death Metal, Groove Metal, Heavy Metal

Класики от гробището № 3! Просто, ясно и въздействащо.

Определено бандата от Тампа, Флорида, Сикс Фийт Ъндър е институция в дет метъл жанра още от самото си основаване през 1993 година като небрежен проект между Крис Барнс и Алън Уест – китариста на Обичъри. Най-вече заради гениалния й предводител Крис Барнс, бивш ревач и фронтмен на легендарните екстремни метъл машини от Ню Йорк Кенибъл Корпс и по-малко заради яката доза груув, внасяща очебийно разнообразие в тежката дет метъл музика, както и заради наблягането и на социално-критически текстове в творчеството на бандата.

Новият диск на Крис Барнс (вокали), Стив Суонсън (китари), Тери Бътлър (бас) и Грег Гал (ударни) “Graveyard Classic 3” е поредният им приятен излет извън обичайното им пътуване като редова дет метъл машина, позната от предните им работи като „13“ (2005) или “Death Rituals” (2008). Не е обаче и нищо извънредно ново, за което да ги наградим с медал или да ги отчетем с огромна татуировка на десния си бицепс.

Както се вижда от самото заглавие, това е трета част на отдаването на силна почит от СФЪ-отбора към част от вдъхновилите ги към музикални подвизи метъл и рок класики. И докато във втората си кавър-драматизация „Graveyard Classics 2“ (2004) пичовете бяха претворили с ентусиазъм абсолютно целия албум „Back In Black“ (1980) на австралийските рок динозаври ЕйСи/ДиСи, то през 2010 се завръщат към подхода си от първата част на „Graveyard Classics“ (2000), където налице бяха декомпозирани класици като Блек Сабат, Дийп Пърпъл, Джими Хендрикс, Венъм.

Принципът на десет „пресни“ и модерно аранжирани постановки на стари и не толкова стари класически рок и метъл песни, познати на доста поколения, е доста комерсиално печеливш. По-голяма част от тези класики са вдъхновили хората от квартета да грабнат китарите, други парчета пък са ги „принудили“ да ги държат все така здраво и качествено до ден днешен. Няма начин, навсякъде в “Graveyard Classic 3” стои впечатляващият щемпел на СФЪ, а именно – здравата им, благоразумна хеви груув дет метъл обработка с предимно наблягане на вокалното представяне и уеднаквено, примерно казано, разпределение на „къртещата“ ударна тежест и на „изпилващата“ китарна работа.

Началото на третите „гробищни класики“, които са всъщност 11-то студийно творение на СФЪ, стартира с класиката „A Dangerous Meeting“ на датските хеви метъл легенди около Кинг Дайъмънд – Мърсифъл Фейт от 1984 година. Това си е приятна и поносима бруталистична звукова сеч, при коятo е позволено на основните марки на песента да се веят на воля. Eдинствено излизащия сякаш от фуния глас на фронтмена Барнс стресира съзнанието, долавя се като новост и известно задвижване в преходите, ритъма и жилещата соло китарна сила на Суонсън.

Новият прочит на хеви пауър маршировката „Metal On Metal“ от едноименния албум от 1982 година с автори винаги подценяваните канадски хеви метъл герои Енвил е приятно въздействащ. Тя върви доста равномерно, каквато е и истинската й същност. Сега е наблегнато на чаровните избухвания на барабаните и на вокалния ексхибиционизъм плюс няколко приятни китарни старания.

„The Frayed Ends Of Sanity“ е от класическия по-праволинеен метъл период на Металика и по-точно от албума „… And Justice For All“ (1988). Не е от най-известните парчета на Хетфийлд, Улрих и компания в днешно време, но затова пък е интересен като музика и лирика. Той дава възможност за импровизиране и доказване на инструментални способности, а текстът, разглеждащ теми като параноята и размиването между реалността и фантазията, е сякаш като намек за известните пристрастия на Крис Барнс към… марихуаната.

С резачката „At Dawn They Sleep“ СФЪ най-сетне се престрашиха да обърнат хастара и на парче на Слейър, тоест директното влияние на Крис и компания най-сетне е претворено и на запис. Наблегнато е на вокалите и ударната работа, не че басът и китарите не се долавят… Това е и любимото парче на слейърския барабанист Дейв Ломбардо от втората класика на американските траш гиганти „Hell Awaits“ (1985).

„Not Fragile“ на Бакмън-Търнър Овърдрайв (или БТО) е интересно решение. Едноименният албум на тези рок канадци от 1974 година е повратен и много силен в тяхната история. Новият прочит на пичовете от Флорида ще напъне доста музикални маниaци да се разтърсят из дебрите на рока за БТО, защото беднияt, архивен саунд от едно време е напълнен със зрялост, мощ и леки пъклени очертания, като има и лиричен епизод с красиви къдрещи китари от 70-те ала Тони Айоми.

Парти-настроението надига високо глава чрез шумно изреваната версия на „On Fire“ – последната песен в дебютната тава на Ван Хален от 1978 година. М-да, веселяшкото настроение не се губи, въпреки гласовата дрезгавост и цвилещите вокали на Крис, както и от всеобщата музикална грубавина.

Доста известната по някое време метална (траш) класика „Pounding Metal“ на третите канадски представители в този диск – Иксайтър, стои напълно стабилно позиционирана в тази компилация заради така чудесното й напасване от СФЪ: праволинейно темпо с доста насечки и редови словоизлияния. И определено, вдъхването на нов живот не е само обичайна реклама – за да си припомним един класически метъл албум, какъвто е „Violence & Force“ (1984).

Пореден повод за веселба е провлачената и пълна с леко напрежение класика „Destroyer“ от дебюта „Under The Blade“ на гримираните хеви рок герои Туистъд Систър. Освен че приляга на обичайния стил на СФЪ, тя е обработена и представена просто и въздействащо – с необходимата мощ и обуздана бруталност, която чак преминава в ироничност, плюс въздействащата чаровно пилеща соло-китара.

„Psychotherapy“ от класическия албум „Subterranean Jungle“ (1983) на легендарните американски пънк рок бандити Дъ Рамоунс по-скоро звучи като Мотърхед-ски кавър на Дъ Рамоунс, отколкото… Все пак, Крис се разтяга една степен отвъд обичайната дрезгавост на Леми, тупалките са учестени, китарите са мръсни и въздействащи и… веселбата е гарантирана!

Последният преразказ на СФЪ „Snap Your Fingers, Snap Your Neck“ по оригинала на ню йоркските хардкор юнаци Пронг сякаш нещо не ми се връзва с цялостната картина. Поне като стилистичен избор и времево вдъхновение на компанията около Бърнс. Все пак това е най-широко известната, вдъхновяваща и емблематична работа на Пронг, издадена през недалечната 1994 в албума „Cleansing“. Всъщност много добре се е оформил кавърът на СФЪ с точното подчертаване на пред-индъстриълните наченки, обзели впоследствие творчеството на Пронг. И не бих отказал една бъдеща „гробищна“ работа на отбора около Крис Барнс с подобни индъстриъл и машинизирани преработки!…

В крайна сметка третото издание на „Graveyard Classics“ от дет метъл силата Сикс Фийт Ъндър е нелош компилационен албум с основно предназначение за ударни парти веселб. Той определено ще донесе сигурен успех на бандата сред феновете и в някои европейски класации. Новите преработки на титанични класики на герои като Металика и Слейър чрез яките аранжименти и необичайните вибрации получават приятно нови визии!

Обаче сякаш бандата от Флорида навлиза в едно обичайно русло (въпреки по-тежкото си и „кръвожадно“ собствено творчество), което води до… хм-м, творческа стагнация. И след първооткривателското посягане към нов прочит на чуждо авторство – да приемем за пионери в този жанр Металика заради тяхното EP-и от 1987: „The $5.98 E.P.: Garage Days Re-Revisited“ – са интересни първите десетина подобни сборници. После става просто едно блатнисто положение, в което доста екстремно настроени фенове могат (и задължително) тешат своята краста…

Оценка: 6 от 10 – добърАвтор: Боян Стойчев

Торент: http://www.torrentreactor.net/torrents/3683731/Six-Feet-Under-Graveyard-Classics-3-(2010)

Air – Love 2

05.02.2010

Лейбъл: Virgin

Дата на издаване: 30.09. 2009

Формат: CD

Жанр: Електроника

Стил: Electro Pop, Ambient, Chill Out, Lo Fi

Във въздуха тази вечер

Еър са от онези артисти, които имат нещастието с първия си гениален албум да са разбили света. Оттук нататък каквото и да направят, те все опитват да повторят себе си – или да избягат от себе си – и и в двата случая все чуват мрънкане на недоволни фенове.

Положението с последния им алабум „Love 2 е доста ясно и може да го обобщим в няколко основни точки.

Първо, „Love 2” не е “Moon Safari” и не би могъл да бъде – минаха 11 години оттогава. Това си го знаехте, нали?

Второ, „Love 2” е до голяма степен завръщане към корените – светло, мечтателно, „напушено” ембиънт поп електро. Това е само за добро. Някои ще кажат, че това било много ретро днес, но не ги слушайте – какви фенове са те? Музиката не е стара и нова, а добра и… друга.

Именно това е третото – „Love 2” е определено добър Еър албум. Няма много нови идеи, но реализацията на старите е на високо ниво. Има темпо, има душа, има чувство. Има го онзи нереален, романтичен „филм”, чиито саундтрак са Еър с цялата си дикография.

Четвърто, Жан-Беноа Дункел и Никола Годен са еклектици по душа, няма да се лъжем, но „Love 2” се е получил по-цялостен и хомогенен албум. Няма екзотични японски свирки като в предхождащия го „Pocket Symphony” (2007) – тук нещата са по-прости, по-равнички, даже лоу фай на моменти. Но и средното ниво на „Love 2” е забележимо по-високо от джобната им симфония.

А в добрите си моменти Еър са… ех, защо няма повече такива групи! Тази меланхолична и замаяна, но светло позитивна музика е сякаш саундтрак на рая… или резултат от натравяне с твърде много кислород вследствие на хипервентилация. Това беше петото.

Шесто, музиката на французите е ненатоварваща, лека. Ако щете, наречете я и донякъде лековата – малко е измамно, но не е невярно. Дванайсетте парчета лежат/звучат добре на много места, в много часове/настроения и в много дейности, бездейности и безидейности. Да не споменавам за трети път думата саундтрак…

Та ето ви шест сериозни основания този албум да получи сериозната оценка 6 (добър).

Ако пък сте просто фен, възприемате музиката на Еър с една октава реалност по-високо от останалите и настоявате, че албумът е направо много добър (7), аз няма да възразя, ще се присъединя. Така е. Любовта е необяснима за останалите. Трябва да я усетиш сам и тогава ще видиш и онова, което иначе остава невидимо за очите/ушите/сетивата. Точно един французин беше казал, че то е всъщност най-същественото…

Оценка: 6 от 10 – добър

Автор: Ники Русиновски

Торент: http://thepiratebay.org/torrent/5108376/AIR_-_Love_2_%5B320kbps%5D

Overland – Diamond Dealer

01.02.2010

Лейбъл: Escape Music

Дата на издаване: 26.10. 2009

Формат: CD

Жанр: Рок, Метъл

Стил: AOR, Melodic Rock, Hard Rock, Classic Rock

Втори соло албум от един класически глас на британската рок музика

Обичам да избърсвам от прахта незаслужено пренебрегнати и/или непознати групи и певци. Случаят на Стив Оувърленд (много е възможно да сте го се чули дори необявен по някое рок-радио) е точно такъв – незаслужено пренебрегван или тотално непознат певец, поне в България. Той е като сборен образ от ред класически гласове: Глен Хюс, Майкъл Болтън, Пол Роджърс… Неговото стабилно певческо отношение от много години повдига духа и реномето на британската AOR аудитория. Образно пояснено – AOR е мелодично-твърда рок музика, предназначена за по възрастни почитатели.

Задължителното изброяване на групо-графията на Стив Оувърленд е повече от впечатляващо за човек, отбиращ от музикална рок история. Той си е направо име-легенда в британската рок музика.

Първите му изяви са някъде в края на 70-те години, а първият му важен запис е в дебюта “Burning” (1980) на хард рок бандата Уайлдлайф. Вторият албум на групата – „Wildlife“ (1983) – излиза от лейбъла на самите Лед Цепелин – Swan Song Record, продуцент е Мик Ралфс от Бед Къмпани, а в записите взема участие и колегата му Саймън Кърк (ударни). Някъде по онова време и от този състав на Уайлдлайф (включващ басиста Фил Сюзън) се появава и първата версия на една песен, 3 години по-късно превърнала се в огромен хит за Ози Озбърн: „Shot In The Dark“!

Само година по-късно, през 1984, Стив формира култовата британската мелодик рок група ЕфЕм (FM), която създава много силни албуми през 80-те и 90-те години и съпортва големи звезди в музиката като Бон Джоуви, Тина Търнър, Мийт Лоф. Тяхната популярност винаги е надничала от челните редици на британския хард рок, дори и след края на ЕфЕм през 1995.  Още първото им парче „That Girl“, оглавяващо дебюта на бандата „Indiscreet“ (1986) е „кавърирано“ от самите Айрън Мейдън в сингъла им „Stranger In A Strange Land“ (1986).

Дебютният соло албум на певеца “Break Away” излезе на пазара през 2008 от издателите Escape Music, с които Стив си сътрудничи от години насам по проекти като Дъ Ледър (The Ladder) и Шедоумен. Това бе един хубав, красив, грамотен, много достъпен AOR албум, който обаче представи певеца и музиката му в една по-различна перспектива. Не много далеч от обичайното му амплоа като предводител на ЕфЕм, но достатъчно впечатляваща, че да предизвика и противоречиви мисли от рода на: „Да, това е Стив, но нещо не е наред с музиката…“.

Тези мисли бяха породени най-вече от по-различната постройка на композициите, които носеха впечатления и спомени за типично „скандинавска“ разпознаваемост на материята. Долавяха се и леко необичайни, но модерно влияещи настроения, идващи от основата на песните, подплатени с електронна подложка. Причината за това бе композиторът – мулти инструменталист Андерс Ридхолм, участник в сума ти шведски банди като Промоушън, Гранд Илюжън и Коуд.

Не сме осведомени за продажбите, но навярно това е една от причините новият, втори солов албум на Стив – “Diamond Dealer” да бъде осъществен в друг творчески колектив и съответно да показва по-друго развитие и творчески идеи. Други, колко да са други… Просто от него струи чаровен класически мелодичен рок с богати емоционални настроения.

За този албум Калил Тюрк (съоснователят на Escape Music) запознава Стив с норвежкия китарист и композитор Тор Тале. И определено двамата са решили материала в една по-класическа и предвидима посока на мелодичния рок, с яки и чувствени песни. Може да се каже, че албумът се движи в посока, много близка до миналото на ЕфЕм, но без да повторя тяхното наследство.

Самият Стив пее с цялата си душа, дълбоко и пламенно. Това се усеща веднага от много силното начало на хита „Train Train“; чаровната умереност на „You Lift Me Up“; увличащата романтика на „Where Is The Love“; баладичната красота на „Brave New World“; китарната напомпаност на решената в седемдесетарски стил перла „Roll Back The Years“; завладяващата романтика на „City Of Dreams“; чувствителната игривост на “I’m Still Breathing”; балансираната контрапунктност (балада-срещу-тежък рок) на „Rise“ и „Hearts Don’t Lie“, богато натруфената показност на „After The Storm“; скоростната здравина и мелодика на „Bring Me Water“, както и в заключителната сила на втората балада в албума „Coming Home“.

Всичките 12 песни покосяват с максимален ефект от красота и достъпност. Достатъчно далеч (но не съвсем) от миналото си с ЕфЕм, както и осезаемо настрана от предходната си творба “Break Away”, Стив и новата му компания от музиканти е създала един богат, контрастен, силен и жизнерадостен албум в най-добрите традиции на класическия мелодичен рок!

Между другото, с отворени обятия очаквам в началото на февруари и „Metropolis“ – първият студиен албум на ЕфЕм от 15 години насам!…

Оценка: 7 от 10 – много добър.

Автор: Боян Стойчев

Торент: http://www.kickasstorrents.com/overland-diamond-dealer-2009-mp3-320-t3166844.html#