Archive for април, 2010

Acoustic Trio 3000 – Yo Ho

17.04.2010

Лейбъл: Рива Саунд

Дата на издаване: 07.01.2010

Формат: CD

Жанр: БГ, Уърлд, Джаз, Рок

Стил: Acoustic Guitar, Acoustic Jazz, Flamenco, Fusion

Страст на китари

Няма начин да се подмине албум, на чиято корица стоят имена като Иван Лечев (ФСБ), Цветан Недялков (Ку-Ку Бенд) и Веселин Койчев (Бели, Зелени, Червени). Дебютният диск „Yo Ho“ на триото именити родни китаристи излиза под марката „Акустично Трио 3000“ и е аудио благина за сетивата на феновете, тачещи струнни образци като Ал Ди Меола, Джон Маклафлин и Пако Де Лусия, както и всяка приятна и интелигентна музика от рода на фламенкото, родния фолклор, джаза.

Час и нещо време неусетно отлитат при всеки прочит на осемте композиции на триото. Албумът е красив и съвременен, дори модерен, въпреки че основната му стилова посока –  фламенкото, се носи от десетилетия насам… Самата щампа „Направено в България“ не го загрозява, дори напротив.

И това е така при все че основният композитор на албума е Цветан Недялков, китарен активист в „ансамбъла“ за масова и модерна фолк музика Ку-Ку Бенд. За радост на по-елитарната и естетски настроена публика в „Yo Ho“ няма нищо от основната му дейност. Равноправните участници в триото – Веселин Койчев и Иван Лечев, оправдават по-горното заключение: а именно – в дебюта на триото няма ниски страсти и телесни чупки!

Историята на формацията започва през 2008 година, когато са поканени за съвместно участие в пловдивския „Фестивал на китарата“ от ръководителя на отдел „Култура” в община Пловдив Йохан Девлетян. Тъкмо в негова чест е поставено това име на албума: „Yo Ho“.

И оттук следва упоритият въпрос: защо, аджеба, трябва чиновник да те събира, за да направиш каквото и да е?… Не че историята не познава подобни покровителски/меценатски взаимоотношения: например спомнете си тандема Вагнер/крал Лудвиг Втори от преди близо има-няма век и половина.

Инак през октомври 2008-а триото волно или неволно наду рекламен вопъл – когато отказа да „отваря“ концерта на китариста Пол Гилбърт (Мистър Биг) в Пловдив без предварителен саундчек. Следващата по-запомнящата се крачка на тримата е решението и направата на този съвместен албум.

Определено основната част от композициите в красиво изпипания и емоционално искрящ албум спадат в графата „фламенко“, като, разбира се, всяка една от шестте собствени и двете преработки (на народната песен „Подзим съм, мале” и на стандарта на Чарли Мингъс „Goodbye Pork Pie Hat”) навлиза в териториите на стилове като уърлд, джаз, фюжън, боса нова, дори и към класиката се хвърля едно намигащо око – „Beethoven“.

Доловимите ясни заигравки с традиционната родна фолклорна музика в „Banishora Forever“ и в преаранжираната от Веселин Койчев народна песен „Подзим съм, мале” дават на по-чувствените натури приятно учестен бийт на сърдечния мускул плюс осигурено настръхване на кожата. Подобни настроения за последно бях изпитвал при срещата си с етно-джаз албума „Меча сватба“ (2005) на формацията Булгара, но и дума не става (и не може да става) за някакво сравнение между двата формата.

Все пак, когато се каже трио китаристи, всеки ценител на музиката спряга на първо място класиката „Friday Night In San Francisco“ (1981) на легендарното китарно трио Ал Ди Меола, Джон Маклафлин и Пако Де Лусия, с чийто трети албум „The Guitar Trio (1996) могат да се наложат някакви съпоставки. Слаби, но близки като време и като творчески подход. Приликите са повече при един друг класически албум на едно друго струнно трио с тежка репутация и не се нуждаят от пояснителни коментари: „The Rite Of Strings“ (1995) на Ал Ди Меола, Стенли Кларк и Жан-Люк Понти.

Да, става дума за цигулката! Включването на втория инструмент на Иван Лечев (наред с китарата му) чудесно разнообразява звуковия тепих както например в богатата на настроения, теми и пластове „Gang“, но не е достатъчно използвано или е нарочно ограничено. И предизвиква определено леки реминисценции с прогресив рок отците Канзас още от влизането си в първата композиция „Accoustic Song“…

Това, смело може да го наречем, светло парче музика е с развити акустични трели, но почти през целите му дванадесет минути и нещо триото се придържа към централната тема (с едно намигане към класиката „Friday Night In San Francisco“) и я развива с джаз тананикане (единствената вокална вметка в целия албум), благи арпежи и комични лакардии.

Един от фаворитите в диска е „Banishora Forever“ – по-мрачноват, сериозен трак, с обилен латино привкус и заради това е силно напомнящ Ди Меола-Маклафлин-Де Лусия. Не че и сърцето не подскача от вградените успешно и чувствено български фолклорни ритми, благо разположени в про-испанския китарен модел. Безспорно нещата на триото са добре изпипани, защото десетте минути време на одата за Банишора минават неусетно.

„Beethoven“. Някак съм объркан спрямо третата (може би самоцелно осъществена) композиция, прибързано бих казал, че началото й се основава на прочутата „Лунна соната“… Но не е така. Един Цветан Недялков знае какво е имал предвид при избора на това заглавие… Все пак джаз стилистиката преобладава в тази композиция, която започва леко мрачно, с мъгливи трепети, а челната й тема много често се повтаря. Цикличните участия на цигулката и развитите испански етюди сполучливо разнообразяват цялата картина.

За „Bossa Nova“ важи максимата „име – програма“. Композицията е чувствена, (въз)действаща, лирична дори. В нея си прокарани нашенски елементи, не че няма и някакви познати реминисценции от световната джаз и латино музика. Участието на цигулката пък прави опит да се „разводнят“ и „укрият“ тези познати дела.

Преработката на родопската народна песен „Подзим съм, мале” върви елегично и чувствено, развива красиво и е обогатена с пицикато пърхане, плюс джази и латино-пинизи.

Следващата красота в албума „Gang“ е като някаква симбиоза от средиземноморска наивност, дълбоко прикрита родна фолклор тематика и фламенко раздувки, сред които далечните индо-мотиви спокойно си пробиват път. Отново е за отбелязване, че цигулката пълни картината с плътни пластове.

Последните две по-сериозно звучащи композиции („Goodbye Pork Pie Hat“ и „Bugs“) се отличават на останалия фон от преобладаваща жизнерадостност, скромна елегичност и силна омайност. И изглеждат като обичайно запълване на албум с тракове до бройката 8. Първо, защото джаз стандартът на Чарлз Мингъс „Goodbye Pork Pie Hat“ от далечната 1959 година мудно навлиза и е в релсите на някакви стереотипи; и второ, защото последната композиция „Bugs“ е подписана от Веселин Койчев и най-вероятно е изпаднала от някой негов академичен проект. Тя навлиза и звучи нервно – наперено, притежава състезателен характер заради надпреварващите се китари.

„Йо Хо“ обаче е чудесен, съвременен и адски добре осъществен български музикален продукт. Той е изготвен от трима от най-добрите родни властелини на китарата, които без напрежение и с елегантност се разхождат из благите територии на музиката (уърлд, фламенко, джаз, български фолклор).

Въпреки това, изпъкват и някои негативни черти. Като например финалното ни мнение, че сякаш ги е страх да се разгърнат едно ниво нататък творчески над нашенската народна музика и че прекалено се заиграват по модела наложен от Ди Меола – Маклафлин – Пако де Лусия.

Както и да е. Средна работа, респективно хубост – тук няма. Така че при евентуална класация за български албум на 2010 година – и с двете ръце гласувам за „Yo Ho“, дебюта на Акустично трио 3000!

Оценка: 8 от 10 – страхотен

Автор: Боян Стойчев

Видео:

Advertisements

Big Mama Scandal – By You

11.04.2010

Лейбъл: BG Music Company

Дата на издаване: 17.08.2009

Формат: CD

Жанр: БГ, Рок

Стил: Melody Rock, Hard Rock, Pop Rock, Glam Rock, Heavy Metal

Компилационен материал от  ветерани на българската рок сцена. Средна хубост

Биг Мама Скендъл са една от малкото български рок банди, които започнаха да свирят в началото на 90-те години на миналия век, веднага след или около демократичните промени, и оцеляха през годините. Е, с известни пикове, спадове и откровени почивки в кариерата си. „By You“ е новият, четвърти албум на квартета около симпатичния и активно блъскащ се в шоубизнеса фронтмен Иво Гочев.

„By You“ е резултат на активната работа на бандата в последните няколко години (концерти, компилации, конкурси), като пикът е през миналата година. Тогава Биг Мама Скендъл загряха публиката на рок феста в Ловеч пред обиграните ветерани на хард рок сцената Кингдъм Кам и Бонфайър, а през есента издадоха и този диск.

Той звучи приятно и минава на един дъх, защото е пипнат, разнообразен и неангажиращ. Дори това, че е изпят на английски, не дразни – при положение, че предният албум на „скандалджиите“ „Искаш ли…“ (1999) имаше добри попадения с цялостното си представяне на български език и излезе по времето, когато се случи (не)преднамереното възраждане на БГ рока покрай бума на БТР, Сленг, Д-2.

В днешно време Биг Мама Скендъл предлагат добър, приятен и чаровен мелодичен хард рок с минимално глем рок отношение (нещо познато ала Пойзън и/или Бон Джоуви) и лека американска алтернативност (ала Сайгън Кик и Джейнс Адикшън).

Началото на албума отваря потенциалният хит „She“ – приятен и мелодичен хард рок с добро „вдигащо“ темпо, с хармонични вокални линии, почти незабележими електронни пинизи, силно накъдрено соло и ударни инструменти, звучащи с типичния бг-саунд, сякаш от кварталната репетиционна.

От първосигналното изслушване като силен ефирен удар се очертава и “I’ll Take You” с въвеждащ клавир, буен фон, силни хармонии, насечени мелодии и грапав „хеви метъл“ фон.

„You’re My Angel“ нещо не се връзва с предните и като саунд (по-приглушено звучи), и стилово, защото има лека глем нишка, известна британска рок-алтернативност и разтеглени вокали, така типични за Бейбифейс Клан на Насо Русков. Все пак и двете банди започнаха да свирят в началото на 90-те, когато тези влияния оказваха въздействие върху всички.

Едноименният трак „By You“ е със синтово надъхано начало и последващо поп-рок поведение. Има мерак за хит заради баладик-настроението си и парадиращата епичност. Дори е бил финален участник в конкурса “United Song Contest” 2009, ако за някого това има голямо значение.

Стереотипната за късното глем рок движение балада Мy Love Is For You е последвана от живата веселба и протопънковата енергичност на „Sаturdаy Night.

В пълен противовес на тях е “All This Time”. Началото й от епичен размах и електро-заигравки не се връзват с последвалите „лигави“ (в добрия смисъл на думата) постановки на залитащия мелодичен рок, така типичен през годините за Биг Мама Скендъл. Всъщност с тази хващаща някакви емоции песен бандата се класира за полуфинал и финал на конкурса “Евровизия” 2006.

От същата година произхожда и повече от приличната балада „Love“, която има приз “Специална награда на журналистическата гилдия” на пролетния конкурс на Националното радио през 2006-а. Шаблонното и игриво мелодик радио рок парче „Аnother“ пък дори е стигнало до полуфинала на конкурса в Нешвил “International Songwriting Competition” в категорията“Rock” през 2008 година.

По-твърдото и леко изсечено „Two Eyes Of A Hunter“ притежава приятни извивки, хорово опаковано е и създава усещане за нещо светло и свежо, каквото преди години Сленг предлагаха на родния музикален пазар.

Разнообразието продължава с игривото и весело „Come With Me“, което дори изпада извън рамките на деведесетарския рок и е опит да звучи в архаичен стил ала 70-те. С него бандата участва през 2007 година на конкурса за “Евровизия”.

Поредната баладична песньовка е „Lаy Down – тя притежава аромата на късния период от Ел Ей-ската глем рок сцена. Парцаливото настроение продължава с веселите подскоци на „On My Own”, но трябва да се отбележи различното звуково ниво на това парче спрямо предното… не че толкова дразни, но прави впечатление.

Атмосферното начало, изкусните кухарки и глас на баладичната „Same Old Song“ се увиват около слуха като чаровен трак на позабравената култова банда Сайгън Кик, но нашенци не са чак толкова омайни и притегателни. Затова пък предлагат бонус материя в края на своя диск: две парчета, записани на живо през 2005 година, а именно Two Eyes Of A Hunter и Say You Love Me“.

В опит за заключение: “By You” е разнообразен и модерен български рок албум, който е изпят на английски и е събиран през последните няколко години. Той блести и с „куц“ саунд и нива на записа, но затова пък продължава по свой собствен начин (композиционен почерк, приблизително близко звучене, отличителен вокалист) предните дела на Биг Мама Скендъл въпреки големите времеви разлики. Дали дава или ще даде нещо ново на родната сцена е трудно да се каже…

Всъщност, какво й трябва на родната сцена?!…

Оценка: 6 от 10 – добърАвтор: Боян СтойчевОфициален сайт: http://www.bigmamascandal.com/

Видео:  

Exodus – Shovel Headed Tour Machine (Live At Wacken And Other Assorted Atrocities)

11.04.2010


Лейбъл: Nuclear Blast

Дата на издаване: 12.01.2010

Формат: CD

Жанр: Метъл, Live

Стил: Thrash Metal, Hardcore, American Metal, Speed Metal

Смазващ концертен документ за едно велико траш минало и настояще

Е, истината е една и тя е неоспорима! Защото могъщите траш метъл бойци от Ексъдъс, основани преди 30 години в околностите на Сан Франциско, винаги ще останат в сянката на по-емблематични за траш жанра банди-икони като Металика, Слейър или Мегадет; но никога няма да се предадат!

Поредното доказателство за този факт е щедрия (две DVD-та и едно аудио CD) концертен пакет „Shovel Headed Tour Machine (Live At Wacken And Other Assorted Atrocities)“. Записан през лятото на 2008 година по време на един от най-грандиозните фестивали за метъл-музика „Wacken Open Air“ в Германия пред 80 000 публика, той доказва силата и класата на четиримата мъжаги около перманентната фигура в бандата – китариста Гери Хълт. Това са съоснователя и барабанист Том Хънтинг, басистът Джак Гибсън и двете попълнения от 2005 година – вокалиста Роб Дюкс и китариста Лий Олтъс.

Този продукт е перфектна кръстоска от старото лице на бандата – легендарния им дебют „Bonded By Blood“ (1985) – с новото й такова – трите последни студийни записа: шестият студиен запис „Tempo Of The Damned“ (2004), белязъл титаничното завръщане на трашърите след 11 годишна пауза; смазващата модерно ориентирана промяна на „Shovel Headed Kill Machine“ (2005) и визирания от мнозина като бъдеща траш класика „The Atrocity Exhibition… Exhibit A“ (2007).

В титаничният и креативен сблъсък от интензивна енергия и бърза агресия се ражда едночасовото представление, побрало в себе си все представителни за бандата и жанра високоскоростни гранати от отварящата „Bonded By Blood“ до финалната „Shovel Headed Kill Machine„.

Чудни работи се вършат тук, тоест там на фестивалната сцена във Вакен, Германия, защото старостилният траш метъл, създаден преди десетилетия, си звучи направо убийствено и абсолютно модерно през живата призма на петорката. Новите песни на траш легендите пък притежават адекватен за времето, събирателен апел от по-нови стилове като хардкора и екстремния американски метъл, но без да се размива обаянието на олд скуул траш – доминацията.

Раздвижено е положението и чрез отношението на фронтмена – сурово и грубовато към многохилядната публика от “motherfuckers”. Върху която се изсипват компресирани нови версии на „Bonded By Blood“, „A Lesson in Violence“, „Piranha“, „Strike Of The Beast“. И новите модерно стъпили класики като „Children Of A Worthless God“, „War Is My Shepherd“, „Funeral Hymn“ или „Deathamphetamine“ са силна част от тази много качествената продукция, което е напълно разбираемо… Тъй като кой ще остави в днешно време пробойни и некачествени партии да грозят документираното му концертно изпълнение.

„Shovel Headed Tour Machine“ чудесно маркира поредното важно състояние в кариерата на траш метъл гиганта Ексъдъс. А именно доказването на стабилно авторитетно и авторско положение и същевременно жаждата им за нови върхове в екстремната музика.

Оценка: 8 от 10 – страхотен

Автор: Боян Стойчев

Торент: http://www.kickasstorrents.com/2mix-org-exodus-shovel-headed-tour-machine-dvd-t3444774.html

Видео:

Freedom Call – Legend Of The Shadowking

05.04.2010

Лейбъл: SPV Records

Дата на издаване: 01.02.2010

Формат: CD

Жанр: Метъл

Стил: Heavy Metal, Power Metal, Melodic Metal

Раздвоени чувства красят новия диск на Фрийдъм Кол

„Legend Of The Shadowking“ е шестият студиен албум на Фрийдъм Кол за дванайсет години съществувание. Той е лесно разпознаваем продукт с марката „Фрийдъм Кол“, защото тези жители на Южна Германия вече имат собствен почерк на музициране, въпреки преплетените си влияния и връзки с именитите хеви/пауър метъл строители Хелоуийн и Гама Рей. Което от само себе си осигурява многохилядна фен-база в широкообхватния пауър метъл стил.

За фена, който обича стремителен европейски пауър метъл с доста мелодия, притегателни, бомбастични хорове, чаровно пъстри елементи от наследството на Хелоуийн, оркестрални аранжименти,  няма никакъв проблем в поредната 6-та тава на Фрийдъм Кол. Тя преминава почти наведнъж, не че парчетата не могат да се слушат и поотделно, просто тук става дума за концептуална работа, осъществена разнообразно и емоционално.

Нищо ново под слънцето и луната – приятна пауър метъл банда да поднася къс преглед от историята на своята страна с чудесно музикално оформление. Да, веднага си спомням за нещо подобно: вихреният албум „Sons Of Thunder“ (2001) на италианците от Лабиринт, който възпяваше времето на Краля-слънце.

Текстовата страна на 14-те нови песни в „Legend Of The Shadowking“ се основава на историята на крал Лудвиг Втори. Хем познато – в предната им творба „Dimensions“ (2007) основната тема бе една футуристична история, хем по-така, защото изважда на показ част от историята на родната им Бавария. Други общи черти между двата албума са използването на услугите на миксатора и продуцент Томи Нютън, работил с величия като Хелоуийн, Ю Еф Оу, Камелът и Виктъри.

Получила се е една красиво звучаща пауър метъл работа, която е трудно да наречеш уникат, шедьовър или класика. По-скоро е над-посредствено осъществена, с шаблонна изработка и леко напъване на мозъчните клетки. Без нещо иновативно и блестящо, дори сякаш липсват първосигналните, сграбчващи песни, с които след време да се отбелязва присъствието на бандата и албума в дадения жанр.

Е, знам че не бива да се говори така за звуково дело на банда от калибъра на Фрийдъм Кол, но се налага – защото и десети преглед на темата „Legend Of The Shadowking“ не помага. Само едната тройка по-отчетливи, хитово очертаващи се парчета – „Out Of The Ruins“ / „Tears Of Babylon“ / „Under The Spell Of The Moon“ – никак не оправя положението.

Песента, откриваща албума „Out Of The Ruins“ е с много голям потенциал. Лее се вихрено ала Гама Рей, симпатично и мелодично, притежава детинска чаровност, припеви ала Куийн и впечатляващи хорове.

Следва по-забавеното като темпо, но раздвижено и весело парче „Thunder God“, което бъка от хитови черти тип „Уелкъм ту дъ шоу! йе-е-е!“ и леко набиване ала Менуоър 1987 година, груув пълнеж и известно напрежение.

Почти хитово сътвореното „Tears of Babylon“ се открива с фанфари, влиза като на парад с приятно галопиращо темпо, преминава с леки разсейки, епика и патос. Чувства се като нещо недовършено с пропукващата се звукова стена, което автоматично го изпраща на пазара за бутафорен метъл.

Определено „Merlin – Legend Of The Past“ не е част от концепцията (лирическа) на албума. Просто този трак е написан преди да се определи бъдещата посока на албума, но някак си много добре му пасва музикално. Дори му е простено, че звучи като далечен хелоуийн-ски грабеж с класическата си аранжираност, стремителност и силно съспенс ударение.

„Resurrection Day“ е приятен и кратък като времетраене скоростен пауър метъляк. В него се набляга на хоровете, забързаното темпо, силния позитивизъм ала ранния Хелоуийн.

Модерните подсилки „издигат“ глава в „Under the Spell of the Moon“ – след леките баладични настроения и лууп-странности, ала комерсовия метъл на Джудас Прийст от 80-те и 90-те или реципрочния такъв на Хелоуийн с Анди Дерис, се озоваваме в почти лайт версия на готик рокърите Дъ Систърс Ъф Мърси! Бая странен трак е това, но обогатява групата и албума, като евентуалното участие на един женски глас нямаше да е излишно.

Женското (за малко, все пак) присъствие си проправя път още в началото на следващата песен „Dark Obsession“, която разнообразява този диск. Симфоничното начало дава тон на известна опечаленост и лъха на старовремие, след което потича приятно насечен тежък метъл с частично прогресив отношение, тип Камелът и/или Ивъргрей.

Въпреки ала Кендълмас-овото начало „The Darkness“ е от типа модерно развити песни на Фрийдъм Кол. Мрачна в по-голямата си част, насечена, пълна с луупове, разнолик певец, вибриращо нанасяне на китарите и ритъма… Странна е и пак може да се сравни с нещо, сътворено от шведите Ивъргрей – без обаче да е така обсебваща като техните изпълнения…

Времето на галопиращото темпо, тип ранен Хелоуийн или Гама Рей настъпи отново с „Remember!“, което няма да се отърве от хилядно слушане от праволинейните пауър метъли фенове.

Оперната постановка на „Ludwig II – Prologue“ съзнателно съдържа немска реч върху мрачно-поддържаната клавирна атмосфера и предразполага към връхната точка на концепцията „The Shadowking“. Честно преведено като „Крал без власт“, израз, приписван на самия Лудвиг Втори след вливането на Кралство Бавария в Първата германска империя през 1871 година. Песента е среднотемпов метъляк, с хитови черти и химнова постановка, има модерни мрачни и насечени черти плюс класическо хеви отношение, в което вокалистът леко преиграва… Тоест, тази песен е добра.

За втората част на композицията, която е извън концепцията на този албум – „Merlin – Requiem“ – важат думите, споделени за първата. Акустично приятна и приспивно положена, тя е баладично нанесена и клавирно одухотворена.

За „Kingdom Of Madness“ може да се произнесе тежката дума, че е като някакъв „турболовър“ на нашето време заради синтовите му китари в началото. Все пак е налице завихрящо се парче с ефекти и помпащ хеви ритъм, чийто вокал показва различни лица и накрая приканва слушателите към стадионно скандиране… И оценката на цялостния замисъл е поне за 5 и половина.

Веселбарската песен с пънк и готик влияния и наивен, но жизнерадостен текст „A Perfect Day“ завършва добре албума, но и предизвиква допълнителни спорове какво са искали да направят и кажат тези мъжаги…

Дали умопомрачителният вирус от наивност и фантазьорство на крал Лудвиг Втори, известен и като Лудвиг Безумни, не се е проявил в младите му сънародници Крис Бей (вокали, китара), Дан Цимерман (ударни), китариста Ларс Ретковиц и новия басист Сами Семан?!…

… кой знае. Все пак, исторически погледнато, въпреки че Бавария губи две войни и своята независимост при този крал, и дори по-късно потъва във финансова разруха, Лудвиг Безумни оставя зад себе си огромно културно наследство: известни замъци, концертни зали, стабилна подкрепа на големия гений Рихард Вагнер… и своята мистериозна смърт.

Рано е да се предрича кончината на Фрийдъм Кол, те все още не са сътворили лебедовата си песен. Дори на повечето места в новия диск си изглеждат направо като имитатори – не, но като първокласни копия на Хелоуийн и Гама Рей…

Обратното е малко вероятно, въпреки че на тази банда може да се гледа като на развъдник за качествени музиканти – само припомням, че бившият им китарист Саша Герстнер е в Хелоуийн, а доскорошният им барабанист и основател на бандата Дан Цимерман най-сетне за постоянно премина в Гама Рей.

Важното е, че не се е получил замисленият специфичен продукт на мелодичния метъл, предлагащ секващи духа забързани пейзажи, сътворени в позитивен и привлекателен маниер. И опитът за купчина хит-попадения с грандиозен саунд, вдигащи от раз емоциите, не е достатъчно успешен. Жалко.

Все пак, „Legend Of The Shadowking“ е чудесен диск за любителите на щастливо звучащия и мелодичен пауър метъл, които ще доловят продължаващата линия на поведение към може би печелившата симбиоза от традиционни и модерни компоненти. Истинските почитатели на Фрийдъм Кол обаче има опасност да посягат повече към предните дела на квартета като „Eternity“ (2002), „Circle Of Life“ (2005) и „Dimensions“ (2007).

Оценка: 5 от 10 – по-скоро добър

Автор: Боян Стойчев

Торент:

http://extratorrent.com/torrent/2177454/Freedom+Call+-+Legend+of+the+Shadowking+%5B2010%5D+Heavy+Metal.html