Archive for the ‘Блус’ Category

Bob Dylan – Together Through Life

09.05.2009

51su+nJV2PL._SS400_

Лейбъл: Columbia

Дата на издаване: 28.04.2009

Формат: CD

Жанр: Блус, Рок, Уърлд

Стил: Blues Rock, Folk Rock, Americana

На блус и бърбън с господин Някой

В 2009 г. Боб Дилън е господин Никой за широката аудитория. Извън любителите на блуса и малка прослойка меломани над 40-50-годишна възраст той е само смътно познато име на поет с китара, призрак или може би вампир. Ето защо е истинска изненада, че новият му албум се изкачи на първото място в класацията за албуми както в Америка, така и във Великобритания, където това не се е случвало с негов албум от 1970-та насам.

„Together Through Life” е записан с концертния бенд на певеца след края на последното му турне миналата година. Помолен да направи песен за предстоящ филм на френски режисьор, Дилън записва “Life Is Hard”. Резултатът му харесва и екипът набързо спретва още 9 такива.

Дилън казва, че искал да постигне звука на старите лейбъли от началото на 50-те, още отпреди рокендрола. Затова инструментите били записани по определен начин и даже ехото звучи пружинено „като в доброто старо време”.

За 10-те парчета вечният евреин се доверява като съавтор на текстописеца на Грейтфул Дед – Робърт Хънтър. Към блус бенда пък са повикани още двама музиканти от тежката артилерия, които се справят блестящо. Това са китаристът на Том Пети & Дъ Хартбрейкърс – Майк Кемпбъл и акордеонистът на Лос Лобос – Дейвид Хидалго.

По стара дилънова традиция първата песен от албума удря яко по главата, лови здраво за гушата и не пуска – поне докато не налееш добра доза алкохол в гърлото. „Beyond Here Lies Nothin’” е истински брилянт в отдавна забравен от времето, бога и музикантите ритъм, наречен „румба блус”. Същият ритъм, превърнал във вечен хит “Black Magic Woman” на Сантана (всъщност – на Питър Грийн).

Нататък следват традиционните дилъновски балади и блусове, примесени с цитати от Уили Диксън, Мъди Уотърс и фолк стандарти. Точно когато си мислиш, че това вече си го слушал, установяваш, че не си. Ту по-отпред, ту по-назад се лее един мелодраматичен акордеон, който дава ново измерение на емоцията в прашните тактове на Дилън. Усещаш живота на Ню Орлийнс и Луизиана, зайдеко синкопи и атмосферата на опушен бар в забравено от времето градче на Тех-Мех границата. Ей сега отнякъде ще излезе Тарантино и ще започне да разправя тъпите си истории за „the biggest Mexican ever”.

Но да кажеш, че Дилън е музика, е все едно да наречеш Пикасо бояджия. Всяко от десетте парчета е преживяване и емоция, които се разкриват единствено в комбинация с текста. Дилън е поет, велик поет и неговите песни все ще се четат, с извинение.

Пример – последното парче, където отново по традиция г-н Цимерман (както е истинската му фамилия) размахва томахавката с ярост, позната ни само от най-необузданите гангста рапъри. „It’s All Good” е грозен, унищожително обвиняващ сарказъм над живота ни – насочен срещу политиците, сипещи лъжи и успокоения, че „всичко е добре, всичко е наред” във времена на криза и пълен разпад на ценностите.

“Brick by brick they tear you down / a teacup of water is enough to drown / you oughta know if they could they would” нарежда монотонно с изсъхналия си, стържещ старчески глас онзи, когото някога наричаха „пророкът на нашето време”. И продължава да реди „тъжни, стари песни” „за любов и още нещо”: „Forgetful heart / like a walking shadow in my brain / all night long / I lay awake and listen to the sound of pain / The door has closed forevermore / If indeed there ever was a door”.  (всички текстове от албума в PDF формат)

В цялата суматоха отначало отчаяно ти се иска китарата да хване Гери Мур и от тези страшни рифове да се посипе ток. Или поне да се появят отнякъде Подуене Блус Бенд и да внесат яка, жива тръпка в този пенсионерски купон.

После постепенно откриваш, че тези песни не биха могли да звучат по-добре от начина, по който са записани. Именно този ретро саунд им придава тази уникалност. И това не е никакъв купон, а самотен пиянски запой с господин Някой.

Три-четири от парчетата са феноменални, други три-четири са добри, а останалите също стават. Така погледнато, е ясно, че „Together Through Life” донякъде отстъпва на предхождащия го албум „Modern Times” (2006). Въпреки това, той ни показва Боб Дилън по-свеж, по-нахъсан и по-емоционален, отколкото сме свикнали да го виждаме през новия век.

Заключението от всичко това е ясно: ще се лее бърбън!

Оценка: 7 от 10 – много добър

Торент: http://thepiratebay.org/torrent/4864773/Bob_Dylan_-_Together_Through_Life

Ники Русиновски

Advertisements