Posts Tagged ‘Гергана Стойчева – Нуша’

Susan Boyle – I Dreamed A Dream

25.01.2010

Лейбъл:  Syco,  Sony

Дата на издаване: 23.11. 2009

Формат: CD

Жанр: Поп

Стил: Vocal Pop, Pop Idol

Звезда за една нощ

Тя излезе на сцената на “Britain’s Got Talent” като невзрачна 48-годишна домакиня и след минути си тръгна като най-голямата изненада на шоуто. С изпълнението си на “I Dreamed A Dream” от мюзикъла „Клетниците” отвя публиката, журито, зрителите пред екраните и не след дълго видеото от вечерта бе гледано десетки милиони пъти в ЮТюб. Въпреки че не спечели първото място, медийният отзвук – с огромното „съдействие” на интернет – я превърна в световна звезда.

Албумът й започна да чупи рекорди още преди да види бял свят, като стана най-добре продаващият се в „Амазон” при предварителна заявка. „Билборд” съобщи, че това е най-продаваният дебютен албум тази година и с най-големи дебютни продажби за жена-изпълнител в историята на системата за отчитане на музикални продажби Nielsen SoundScan, която стартира през 1991 г. Той е и най-продаваният дебютен албум в британската история с 410 000 копия в първата седмица след пускането му на пазара. И така нататък.

Всичко това няма как да не се отрази на начина, по който се подхожда към албума. Дали с огромни очаквания (изумителна певица) или свръхкритично (просто поредната тв-звезда), но задължително с нещо на ум.

Първото прослушване разочарова. 12 песни, от които само една („Who I Was Born To Be“) авторска, предлагат интересна трактовка на доста разнообразни композиции. Несъмнено забележителният глас на Сюзън е достатъчно школуван, за да е добре овладян и без проблеми да катери височини. Парчетата са заредени с емоция и изпети без забележки, но след четвъртото започват да си приличат – развити са в сравнително еднаква плоскост и въпреки разнообразието от жанрове, създават впечатление за еднообразие. Обаче…

В началото са събрани много силни композиции. Отварящото „Wild Horses” е в нестандартен аранжимент и подхожда към класиката на Мик Джагър от съвсем различна гледна точка, много сполучливо. „I Dreamed A Dream” е все така въздействащо като на сцената на шоуто, а „Cry Me A River” е изпълнено като по образец, без да е стандартно.

При всяко следващо прослушване на диска започват да изпъкват и характерни моменти от останалите (с изключение на „You’ll See” и „Daydream Believer” – кавъри толкова неуспешни, че нищо не може да ги спаси или оправдае). И с всяко следващо прослушване албумът узрява и става все по-притегателен. Той никога няма да достигне шеметни висини в личните класации, защото е ясно едно – многото талант е налице, но е нужна още работа, за да разцъфнат цветовете в гласа на Сюзън Бойл.

По това, което ни показва дебютният й диск, няма основания за съмнения, че както опитната обработка промени външния й вид и сега от обложката гледа чаровна дама, така и гласът й ще разгърне пълния си потенциал. „Who I Was Born To Be“, която сякаш е писана за Селин Дион, е доказателството, че не е нужно и следващият албум да е с версии на чужди парчета. В интерпретацията й на „Proud” (от саундтрака към тийнейджърския мюзикъл “Britannia High”) гласът й пък звучи пленително младежки. Още вокална динамика, още малко опит и мис Бойл ще засенчи цели кохорти изгряващи тийн звезди.

О, тя всъщност вече го направи…

Оценка: 6 от 10 – добър

Автор: Гергана Стойчева – Нуша

Торент: http://www.torrentreactor.net/torrents/3578597/Susan-Boyle-I-Dreamed-A-Dream(New-Album)marty70

Видео:

Advertisements

Katatonia – Night Is The New Day

24.11.2009

Лейбъл: Peaceville Records

Дата на издаване: 02.11. 2009

Формат: CD

Жанр: Метъл, Алтърнатив

Стил: Dark Rock, Alternative Metal, Doom Metal

Новият ден или Кататония за тъмната страна на нощта

Има албуми, които узряват в теб слушане след слушане, докато разгърнат пълната си мощ и красота. Има и такива, които те заковават от третата секунда като габърче в кисело мляко и не можеш да мръднеш, докато не ги чуеш пак, и пак, и пак… и пак…

„Night Is The New Day” може да бъде от двата вида. Може да бъде и от трети вид, ако тачиш само дуум-периода на юнаците от Кататония (сиреч първите два от общо осемте им студийни албума) – тогава към новото творение изобщо не се посяга и съответно реакция няма.

Но ако посегнеш, то рано или късно откриваш, че „Night Is The New Day” е резултатът от това, което започна от „Discouraged Ones” (1998), след като Йонас Ренксе вече не можеше да се справя с ревящите вокали поради здравословни проблеми. Резултатът от това, което набра сили във „Viva Emptiness” (2003), ясно указа посоката и разцъфтя в „The Great Cold Distance”(2006).

А именно: това, което прави Кататония уникални – техният собствен стил. Техният собствен стил, second edition. Не са много групите, които могат да се похвалят с тяхното постижение – връх в метъл музиката с „Brave Muder Day” (1996) и втори връх сега, в нещо, което също е и метъл, но и не е; което е толкова различно и толкова неподражаемо тяхно.

Албумът е хомогенен. Чувам реплика: „монотонен и всички парчета си приличат”. Не, правилното е, че албумът е хомогенен, с общо цялостно звучене и атмосфера, сред които като тъмни скали в мастилената морска шир изплуват отделните парчета.

Обикновено вокалът Ренксе и китаристът Нистрьом изковават водещата нишка в албума, дирижират неземния кататоничен оркестър и поемат на плещите си съзиданието на целите вселени, които заключват в албумите си.

Този път обаче пръст в сътворението има и кийбордистът Франк Дефолт – набива се на ухо засиленото присъствие на синтезаторите, електронният привкус. Бързи аналогии с Порстисхед и Масив Атак, само в полза на шведската петорка, разбира се.

Нощта на Кататония е осезаема. Китарните рифове – плътни, сгъстени, като непоклатими скали; клавирите – разлюлени високи тъмни треви, оплитащи те в гъвкавата си хватка, и над всичко това се рее тъмната птица, хвърляща сянка дори в безлунна тъма, тъмната птица на гласа.

Ренксе се издига плавно и се спуска стремително тежко, рее се, загребва с могъщите си криле мелодията, завихря я около рифовете, не просто я обагря, а напластява в нея тон след тон емоция. Немалка е заслугата и на лириките, които най-кратко могат да се опишат с възхитеното: „Няма такава лудница!”.

„Forsaker” отваря, а „Departer” затваря портите към този нов ден. И ако първото е наистина добър избор за първо парче в диска, то последното влиза директно сред първите в класацията за най-добър финал на албум. Гласовете на Ренксе и гост вокала Кристер Линдер се допълват в състояние, близко до съвършенство. Песента не е експлозия, а по-скоро серия от имплозии, в които блясъкът на албума достига нулева звездна величина и избухва като суперновата в жанра, в който са се настанили Кататония – колкото и неподлежащ на описание (и именно затова още по-привлекателен за любителите на категоризации) да е той.

Единадесет парчета, отброяващи единадесет часа на нощта – акустичната красота в „Idle Blood”, тежкото разгръщане в „Onward Into Battle”, мрачните дълбини на дуумаджийското „Nephilim”, стремителните висини в „The Longest Year”. А когато удари дванайсетият час, всичко замлъква, защото „Departer” е минал, смачкал и разбил на малки парчета, напоени с лепкава тежест, не само цялото ти същество, но сякаш и целия свят, изсмукал е светлината и сгъстил до краен предел ослепяващата нощ. Малка могъща черна дупка, поглъщаща вселени.

Оценка: 9 от 10 – отличен

Автор: Гергана Стойчева – Нуша

Торент:  http://www.fulldls.com/torrent-albums-1981752.html

Видео:

George Harrison – Let It Roll: Songs by George Harrison

14.07.2009

51g8wcB7UAL._SS500_

Лейбъл: Capitol / EMI

Дата на издаване: 16. 06. 2009

Формат: CD

Жанр: Рок, Поп, Компилация

Стил: Pop Rock, Album Rock, Soft Rock

Простичкият блясък на вечните неща

Не познавам човек, който да не се е натъквал на тестчета от типа „Кой бийтълс си ти?” – особено в ерата на Властелина на тестовете, Фейсбук. И почти не познавам човек, който да е бил доволен, ако не особено дълбоко скритата логика на теста вземе, че го изкара Ринго. Да си Джон или Пол е добре. Но резултат „Джордж” най-много да те хвърли в недоумение – това пък сега какво ще значи? Освен ако не си сред неголемия брой die hard фенове, които могат да ти изрецитират дискографията на Бийтълс песен по песен, по години, по азбучен ред, отпред-назад и отзад-напред. Тогава не само си наясно какво е композирал Джордж Харисън като член на ливърпулската четворка и в самостоятелната си кариера, а сигурно имаш и копия от мръснишките песнички, които е съчинявал в училище.

Компилацията „Let It Roll” няма претенции да е толкова изчерпателна. Но има други и то – основателни. Това е едва третото сборно издание на „третия бийтълс” и обхваща пикови моменти от цялото му творчество след разпадането на групата. За разлика от предишните две: „The Best of George Harrison” (1976) включва хитове от ерата Бийтълс и от соловата кариера на Харисън под шапката на EMI, а „Best of Dark Horse 1976-1989” (1989) – както подсказва и името й, композиции, издавани от лейбъла Dark Horse.

Всичките 19 парчета в „Let It Roll” са дигитално ремастерирани, лъснати и опаковани заедно с непоказвани досега снимки – изкушение за ценителите. Но дискът не е само за тях. Той е и за хората, които от творчеството на Харисън са чували само „While My Guitar Gently Weeps”. Или поне си мислят, че само това са чували.

Тук са включени и хитове – всъщност всички негови песни, достигнали върха на класацията Billboard Hot 100, като „Got My Mind Set on You“ – песента на Руди Кларк, която се прочува именно с кавъра на Джордж, „My Sweet Lord“, „Isn’t It A Pity“…

Включени са песни, които залепват от раз към образа на „вманиачения в религията и източната култура, а защо не и повлиян от опиати” Харисън – като „Give Me Love (Give Me Peace on Earth)“. Включени са дори превърналите се отдавна в класика композиции от ерата на Бийтълс като „Here Comes The Sun”, “Something” и, разбира се, „While My Guitar Gently Weeps” – но с версиите на живо от концерта за Бангладеш.

„Ballad of Sir Frankie Crisp (Let It Roll)“, своеобразна кръстница на албума, може да не е много известна, но е песен, в която се открива много. Меката светлина, с която струи любовта при Харисън, тихите погледи назад към миналото с останалите трима (Джордж има най-много композиции с препратки към Бийтълс в сравнение с останалите). И вътрешната озареност, която изпълва всичко – независимо дали е писано за ливърпулската четворка, за соловите неща от мътните ’70, за зрелите години след това.

Ето защо и компилацията звучи като албум – с обща атмосфера и разпознаваем почерк на всяко парче. Не бива да се забравя – и дискът отчетливо го напомня, че Харисън е истински майстор на китарата. Най-често подценяван – не случайно е наричан „the quiet Beatle” – тихият, мълчаливият бийтълс. Нерядко оставащ в сянка: „Искам да постигна успех, а не да съм известен”, казва той. Но винаги част от магията – на четирите момчета от Ливърпул, които преобърнаха света. На човешката воля за съпричастност – с концерта за Бангладеш. И на музиката, част от която услужливо поднася „Let It Roll”.
Оценка: 10 от 10 – шедьовър

Торент: http://thepiratebay.org/torrent/4955032/George_Harrison_-_Let_It_Roll_(2009)_KompletlyWyred_DHZ_Inc_Rele

Автор: Гергана Стойчева – Нуша

Видео: