Posts Tagged ‘Alternative Pop’

Morcheeba – Blood Like Lemonade

20.06.2010


Лейбъл: PIAS

Дата на издаване: 07.06.2010

Формат: CD

Жанр: Поп, Електроника

Стил: Trip Hop, Alternative Pop

Прошепнати мечти

„Дай на хората това, което искат” не е точно маркетингов принцип, но във всяка област има хора, които го следват.

След седем години повече или по-малко успешни експерименти братята Пол и Рос Годфри се вслушаха в гласа на почитателите си и се върнаха назад към корените и към Скай Едуардс. Легендарната им вокалистка беше такава органична част от магията на Морчийба, че мнозина просто отказваха да ги приемат без нея.

И ето ги Морчийба 2010 със Скай Едуардс… Какво повече може да иска един трип хоп фен?

Човекът обаче е странно живoтно. Както виеха от възторг, че Скай е пак тук, така сега мнозина мърморят, че това не било така, онова – иначе, музиката уж била същата, ама годината вече била друга, или обратното, или… какво ли не прочетох само за седмица от излизането на албума.

Затова забравяме критиката и феновете и ще разчитаме на най-верното ни – две уши, сърце и душа. В крайна сметка, музиката е за тях.

„Blood Like Lemonade” е чудесен албум и не позволявайте на никой да ви твърди обратното. След първите три парчета става ясно, че Морчийба перфектно са уцелили дозата в смесицата от трип хоп, поп и соул. Допълнителното инжектиране идва от гласа на Скай, който също е безупречен – едновременно студен, слънчев и омагьосващ. Текстовете не са сила на Морчийба, затова не връзвайте кусур, че понякога приказките, които така опасно ви нашепва тази дама, са малко хорър или поне вампирски.

Албумът звучи хомогенно, но стиловото разнообразие не е жертвано за целта. Имаме го най-вече в двата инструментала, които са приятна интерлюдия, без да ни дърпат напълно встрани от общото преживяване. Фолк мотиви също не липсват, но са така деликатно вплетени, че може и да не ги забележите.

Майсторските аранжименти, изчистеният звук и точното чувство за мярка превръщат „Blood Like Lemonade” в един силен, много зрял албум на една добра група. Ако се върнем пак към мърморковците, дори и най-мрънкащите критици не отричат, че това е най-добрият албум на Морчийба от времето на „Big Calm” (1998) насам. На тях просто не им харесва, че „времето не е същото”, което трябва да се разбира, че ТЕ вече не са същите. Музиката обаче си върви…

„Това е албумът, който трябваше да направим след „Big Calm”, чух с известно разкаяние, примесено с гордост да казва единият от братята Годфри пред някаква медиа. Прав е.

И ето – този албум най-после е факт, музиката в него е прекрасна и става за слушане до скъсване. Толкова красота има в тези 10 парчета, че можете да ги слушате нон стоп, до пълно отравяне.

Ще откриете на-важният белег на един добър албум – колкото повече слушате, толкова повече ви хваща. Пристрастяването към „Blood Like Lemonade” е страшно.

Оценка: 8 от 10 – страхотен

Торент: http://thepiratebay.org/torrent/5610228/Morcheeba_-_Blood_Like_Lemonade_%5Bmp3-256-2010%5D

Автор: Ники Русиновски

Видео:

Advertisements

Depeche Mode – Sounds Of The Universe

06.05.2009

depeche-mode

Лейбъл: Mute/EMI

Дата на издаване: 21.04.2009

Формат: CD

Жанр: Електроника, Алтърнатив

Стил: New Wave, Electro Rock, Alternative Pop

Тримата от запаса

След 29 години на сцената тримата от Депеш Мод рискуват да изглеждат малко като героите от едноименната архивна БГ комедия: леко смешни, леко вехти и неадекватни с тийнейджърския си бунт на своята средна възраст. За щастие, не изглеждат така.

След 29 години по пътя, с новия си албум Депеш доказват, че вече се връщат оттам, закъдето повечето други едва са тръгнали.

„Sounds Of The Universe” отново е продуциран от Бен Хилиър. Това е рядък случай в кариерата на Депеш – да повторят два пъти последователно с един и същ продуцент. Приликата между „Sounds Of The Universe” и „Playing The Angel” (2007) е основно в това, че са неочаквано добри. Разликите обаче са в настроението и звука.

„Sounds Of The Universe” не е точно ретро албум, но е облечен в премерено овехтели синтезаторни свирки и звуци, акомпанирани от еднообразно режеща китара. Зад понякога дразнещата саунд фасада обаче се крият може би най-богатите аранжименти в цялата история на групата.

Над тях ярко блести вокалната мощ на категорично най-добрите вокали, които Дейвид Гахан някога е пял. Мартин Гор пък експлоатира и някои стари идеи, но мелодиите и рифовете му, упорито заровени в добрия стар блус, са по-хващащи от всякога.

Трите песни, композирани от Дейвид, пак са тук. Мартин пък отново е запазил вокалите на едно мрачно, лирично и лично парче („Jezebel”) за себе си. Хубавата новина е, че „соловите” им изяви са неразличими от останалите песни и звучат типично „депешмодовски”. Тези двамата наистина са един от най-удивителните тандеми в историята на музиката и стават все по-добри.

В „Playing The Angel” преобладаваха болка и страдание, докато в „Sounds Of The Universe” Депеш ни показват повече меланхолия и дълбочина. Няма как да им откажеш – потъването в този албум е неизбежно, за да откриеш тъжната му красота. Текстовете и музиката оцветяват дните ти и запълват съзнанието ти. Докато не станат част от самия теб.

С други думи, нищо изненадващо не се е случило и този път: Депеш Мод са си велики, точно както обикновено, а това е албумът на годината – далеч не само за феновете им.

Оценка: 9 от 10 – отличен

Торент: http://isohunt.com/torrent_details/76569505/depeche+mode?tab=summary

Ники Русиновски