Лейбъл: Inside Out
Дата на издаване: 25.05.2009
Формат: CD
Жанр: Рок, Метъл
Стил: Progressive Rock, Neo-Progressive Rock
Британска нео-прогресив романтика. Не само за ценители
Ай Кю са участници в нео-прогресив рок движението от британски банди, оформило се в началото на 80-те години на миналия век с участието и на групите Мерилиън, Пендрагън, Палас; които в общи, дори много близки, линии продължават музикалните дръзновения на класиците в прогресив рок жанра Дженезис и Йес.
При наличието на една предълга – 28 години – история, запълнена със стабилните 9 (девет) качествени студийни творби и поне двойно толкова концертни, плюс основателни, периодични смени в личния състав, е наистина много трудно да опишеш накратко конкретния образ на дадена група. В този случай тя се казва Ай Кю и без много замисляне може да ги наречем за ен-ти път много сполучливи, твърдолинейни наследници на Дженезис и Йес!
„Frequency“ се отличава с едно по-меко или да го наречем олекотено, романтично звучене спрямо предната студийна тъмнолика и разтеглена шаблонност на групата „Dark Matter“ (2004). Под шаблонност да се разбира перфектен класически прогресив рок. Също така миналата отнесеност, „излишното“ пудрене на атмосферата, класическите заемки са отстъпили място на едно по-стегнато представяне, със съответната чувственост и по-ярка ударност, което си личи още от отварящата заглавна композиция. Нищо лошо няма в това – даже напротив.
Все пак за скромното време от 62 минути и 2 секунди, в което са побрани цели 7 композиции, се случват интересни неща, типични за британците от години насам. Напълно в реда на нещата е да няма голeми изненади в къщата на Ай Кю. То по принцип в лагера на прогресив музиката такива отклонения не се случват често…
Тъй че деветият студиен албум на британците е поредната блага смеска от дълги, но умерени епични композиции с приятни мелодични китари (Майк Холмс), симпатичен клавирен/кийбордов фон, пораздвижени, но стегнати ударни инструменти и отличителни вокали (Питър Нихълс). За несведущите в историята на Ай Кю ще кажа, че той, фронтемът има петгодишно оттегляне от редиците на съотборниците си (1985 – 1990). Всъщност, това е дебютен албум за „свежата кръв“, влята в групата: Енди Едуардс (барабани, работил с Робърт Плант) и Марк Уестуърт (клавири). Личи, че те се отплащат силно.
Да, може да се каже, че този диск напомня за подхода на групата от твърде далечния им албум-класика „The Wake“ (1985). А гореспоменатото времетраене на „Frequency“ го прави най-дългияt (като разход на време) единичен албум на Ай Кю до днес. Tук не броим дела като „Subterranea“ (1997) – най-величавата творба на групата с монументалната си концепция върху двоен дисков формат.
Това, че някак си не ми допада втората песен в албума „Life Support“ заради дългия отвлечен пасаж и изграждането й с минималистични похвати, не може да отрече силата на албума, неговата комплексност и прилежна красота. За което спомагат и някои решения, типични за старите дела на Тони Бенкс в Дженезис (мелотрон, хамънд орган, минимууг).
В крайна сметка, Ай Кю затвърждават реномето си на качествени прогресив рок творци-ветерани и дори ги предпочитам пред някак си насиленото хитово плетене на Ейша от последните им работи или комерсиалната безнаказаност на някогашните (ни) герои Мерилиън, примерно. Извиращата топлота и съвременната чувственост и до известна степен лъхащата романтика от песни като натоварената с известна доза комерсиален устрем „Stronger Than Friction“ или класическата прогресив епопея „The Province“ ме довеждат до едно не много прилично състояние, в което забравям за класическите образци на британския прогресив рок жанр… Е, ясно е, че този албум не би се случил без тях!
Интерес предизвиква и бонус DVD-то в специалното издание на „Frequency“ – „IQ Live in Zoetermeer (NL), December 2007“, но за съжаление в настоящия торент присъства само студийният албум на групата.
Оценка: 7 от 10 – много добър
Торент: http://bittorrent.am/torrent/3654637/100//IQ–Frequency-(2009)-%5Bmp3@320%5D.html
Автор: Боян Стойчев
Видео:
Abominog 