Posts Tagged ‘Hard Rock’

Ozzy Osbourne – Scream

17.08.2010

Лейбъл: Epic

Дата на издаване: 11.06.2010

Формат: CD

Жанр: Рок, Метъл, Алтърнатив

Стил: Hard Rock, Heavy Metal, Industrial

Батман се завръща! „Scream“ – прилеповата песен на бащицата Ози

На 61 години Ози Осбърн е култова музикална фигура с мултиплатинени продажби и сума ти награди, която е вдъхновяващ пример за няколко поколения музиканти. Основната причина за всичко това е, че той е първата гласова емблема на хардрок/хеви метъл легендите Блек Сабат. Не е за подценяване и соловата му кариера от 80-те години до днес, дала тласък на хеви метъл жанра с очароваща музика и скандални изцепки (в които можем да включим и ТВ-риалити шоуто му „The Osbournes” 2002 – 2005) из Америка.

През 2010-та титанът се представя солово с извънредно добрата си десета студийна работа. За „Scream“ направо може да се каже, че е един вид лебедовата песен на Ози Осбърн. Нали се сещате – лебедите прекарват цял живот в мълчание, но преди смъртта си запяват чудна песен. Песен, в която се съдържа цялата мъка и щастие в този свят.

В нашия случай обаче Ози никога не е мълчал през живота си, а и не показва силни признаци за умирачка, защото той все пак е нещо като безсмъртен (вече е истинско чудо на медицината, колко пиене и дрога е преработил…). И да, в песните му има повече мъка, отколкото щастие, но – има. Заради творчеството му пък го наричат не без основание „Принцът на мрака“ и една от причините за световната му пост-Блек Сабат известност е, че обичал да хапва живи прилепи в началото на соловата си кариера …

Какви са най-важните разлики и отлики на „Scream“ спрямо предходната Ози дискография:

А) В групата на мистър Джон Майкъл Осбърн има НОВ китарист. Нов китарист = нова енергия! Гръцкият китарен злодей Гъс Джи е известен отдавна на хеви метъл братството със собствената си пауър метъл банда Файъруинд и разните си прояви с банди като Мистик Профъси, Найтрейдж, Дрийм Ивъл, Арк Енеми. Той заменя най-дълго задържалия се и емблематичен китарист на Ози – Зак Уайлд (1987 – 2009).

Тази смяна, осъществена преди самите записи, е просто задължителна за времето и препокриващото се китарно и цялостно звучене на групата на Ози и паралелната собствена банда на Уайлд – Блек Лейбъл Съсайъти.

Наистина е трудно да се замени напълно характерното китарно звучене на Зак, но и това ще стане след време. Засега гостувалият на два пъти в България (с Файъруинд) Гъс Джи пълни новия диск с мелодични и къдрави сола, пауър метъл рифове и позната китарна постановка – най-малкото, защото китарните му партии (а и всичко останало по албума) са предварително написани от Ози и продуцента Кевин Чурко в домашното студио на роквеличието „The Bunker” в Ел Ей.

Б) Продуцентът. Както и предходния студиен албум на Ози – „Black Rain“ (2007) – продуцент е Кевин Чурко, а Ози е съпродуцент. Кевин е канадец – музикант, звукоинженер, композитор и продуцент, най-известен чрез работата си тъкмо с Ози, но има активи с добре познати имена като Шаная Туейн, Слаш, Ринго Стар. А-а, оказва се, че има и номинация за „продуцент на годината 2010″ заради работата си с групата на своя син – Модърн Сайънс и техния едноименен албум!

В) Звученето. То е плод на копулирането на звуците от „новото време“ (алтърнатив рок и метъл, индъстриъл, готик…) с досегашната соло дискография на вокалната икона. Може да се каже, че налице имаме модерен интензитет от леко тегавия „Down to Earth“ (2001) и индустриални темпа и елементи от уморено звучащата предна работа на Ози „Black Rain“ (2007) плюс някои запазени марки на Ози от 80-те (китарни арпежи, чисто пиано навлизане) и чувствени, но не силни частици от 90-ския му комерсиализъм.

А ако на това отгоре добавим увлекателна хорър атмосфера и неизменната мрачна романтика, която винаги блика от извадените на ултрапреден план гласови данни на Ози Осбърн и хоп – роден е албум като слънце! Който хем ще е интересен на най-младата част от публиката, хем ще придърпа пословичния интерес на огромната дай-хард фенска маса на тандема Ози + Блек Сабат.

Усеща се, че Кевин Чурко е озаптен в наблягането и прокарването на индъстриъл звуци в новия Ози материал. Кой има нужда от един нов и същевременно стар вариант на Роб Зомби – не че двама от хората му не блъскат настоящия ритъм на бащицата Ози!…

Просто „принцът на мрака“ все още си действа като един извънвремеви пълководец на рока и забавлението, тържествуващ над едрата маса рок звезди и редови мейнстрийм тълпи. Като се подпира на старата и сигурна тежка про Блек Сабат-ска рифовка и дори на яката про трашова интензивност още от самото начало на диска. Но за това по-късно.

Г) Нов барабанист = пълна лудница. За другото ново лице на бенда на Ози – Томи Клуфетос може да се каже, че е като събирателен образ на всички досегашни ударници на татко Ози: от първия му – Лий Кърслейк (Юрая Хийп) до предходния Майк Бордин (Фейт Ноу Мор)! Пичът е невероятен майстор на брейковете, пълни здраво парчетата и удря с характер и чувства, като между другото идва от редиците на Роб Зомби, но е свирил и с бандите на Тед Наджънт и Алис Купър.

Старите и добре познати страни на дядко Ози също са тук:

А) Хитово засилен материал, намирисващ на потенциална бъдеща класика.

Хм-м, не може да кажем, че тук е тъпкано или пък прелива от първостепенни и класически вече хитове, с които може да се похвали всеки по-стар Ози албум от последните две декади време: „No More Tears“ (1991) с „Mr. Tinkertrain“, едноименното, „Mama, I’m Coming Home“; „Ozzmosis“ (1995) с „Perry Mason“ и „I Just Want You“; дори още се колебаем дали да включим и „Down to Earth“ (2001) с откриващото „Gets Me Through“ в тази семпла подредба на силни класики…

Но-о, има няколко силни кандидата в „Scream“ (чието първоначално заглавие – „Soul Sucka“ не се е харесало на изпитаните фенове…), от които да ни настръхват кожите и да бъдат въртени и след година време по специализираните ефирни канали.

Впрочем, изберете сами:

Началният парчак е „Let It Die“ и се заиграва в едно доста дългичко времетраене от 6:05. Авторите Осбърн-Чурко-Адам Уейкмън (клавирист в албума и син на Рий Уейкмън от Йес) са заложили на леко странното и алтернативно, но и твърдорежещо начало с чудна прогресарска китара. След това бързо навлизане, се показва една богата аранжировка с няколко смени на скоростта, на чийто фон Ози-то се изявява само както си знае. Дори първите му дума са: „I’m a rock star“! Може да се каже, че сякаш тук имаме неуравновесено смесени първите му солови дела с днешното рок състояние. По някое време настъпва и бурна метълджийска сеч със свистящи китари.

Под номер две е първият сингъл от новия албум: „Let Me Hear You Scream“ (3:25 минути). Звучи нелошо заради познатите Ози-бразди, с хитовите си и дразнещо привличащи вокални линии. Има глем/хеви рок ритъм и пискливи, запълващи всяка дупка китари. Първосигнален хит е, но не радва достатъчно истинското фенско сърце.

„Soul Sucker“ е тежко падащо, осъвременено металическо парче, което хем е с потенциала на хитсингъл, хем може да се разглежда като обичаен албумен пълнеж със зъл южняшки китарен пасаж (заради което може да се приеме за отпаднал материал на старото острие Зак Уайлд!), преливащ в едно типично индустриално набиване, достигащо в кулминацията си до стабилна траш-стоманена стена. Не напразно с неговото име Ози е искал да кръсти новия си албум, но допитването сред феновете го отрезвява от тази идея.

Четвърти в новия албумен списък на Ози е „Life Won’t Wait“. Чудесна песен – пътуване към обичайната пауър Ози баладка, тип „Мамо, завръщам се у дома!“, обзаведена с по-здрави и правещи впечатления украси – на моменти ритъм секцията просто ще отнесе всичко по пътя си… Редуващите се акустик моменти радват още повече, а текстът в общи линии ни кара да не си пропиляваме времето.

Чудесно и много разнообразно парче музика е „Diggin’ Me Down“. За шест минути време се преминава от баладично настроение с арпежи и пиано намеса в типичната материя от предните два албума на Ози с китарните номера на Зак Уайлд. Понякога вокалите звучат като тройно нанесени, а в сърдечни моменти култовият гласец разчувства костите с въпросите си към Джийзъс Крайст („Where are You father, why don`t You save us?“). Дори и въпреки тежките си части, „Diggin’ Me Down“ ще се възприеме като комерсиално и здраво парче музика.

„Crucify“ е от странните и модерни мелези на нашето време. Държи се странно провлачено, снабдено е с дребни хитрини, но и навлиза в познатите Ози канони. Чертите на алтернативната балада се загубват от темпото и китарно пилещите контури. Текстът визира лъжливите политици, а цялата песенна картина те кара да припяваш и ритмуваш в помощ на рехавата спрямо предните парчета звукова стена.

Друг модерен парчак с раздвояващо мнение е „Fearless“. Притежава южняшки нотки на влизане (ех, този Зак Уайлд!), звучи си през цялото време прекалено модерно, психарски и страховито дори заради задължителната раздяла с тежкото минало: „I’d rather die on my feet than live a life on my knees“. Има и една коренна рок ен рол Ози-жилка от началото на 80-те (ала “Flying High Again” примерно) и духа на евентуално добрите стадионни реакции. По-изчистената китарна игра се отчита и с добри солажи.

Под номер 8 е чаровната пауър балада „Time“ (5:31 минути). Тя действа много приятно с вокалните топлини от гласа на татко Ози, нежните китари и клавиши, и ще има доста радио въртене насам-натам. Може да се разглежда като достойна смяна, заедно с „Dreamer“ (2001), на силни баладик Ози класики като „Goodbye to Romance“ (1980) и „Road to Nowhere“ (1991).

Парче пълнеж е „I Want It More“ въпреки интересната си структура: стабилно южняшко рок настроение, бодро парадиращо темпо, фокусни напомняния за началото на 90-те години плюс облитаща хорър атмосфера. Забележителна китарна работа на нашия съсед Гъс Джи.

Друг интересен и много качествен трак с провокативна лирика е „Latimer’s Mercy“. То е написано по действителен случай за един канадски фермер, принуден от съдбата да се превърне в баща-убиец на собствената си дъщеря. Откроена ритъм сеция, набиваща здравина, индъстриъл нотки, зарибяващи вокали, акумулирана сумрачно-приятелска атмосферата и обстановка ала „Ozzmosis“ (1995).

Краят на този албум е красивата едноминутна клавирна чувственост на „I Love You All“, която е по-скоро посвещение към почитателите, отколкото отделна песен.

Б) Текстове.

Лириките на Ози дълбаят предимно в традиционните мрачни теми като лошите страни на религията (“Crucify”, “Diggin’ Me Down”), духовността (“Life Won’t Wait”, “Time”), поправяне на грешките от старите дни („Fearless“).

В) Вокалите. Както винаги те се по-експонирани, извадени на преден план, замазани леко и машинно подпряни.

Г) Басистът. Роб „Бласко“ Никълсън е деен от началото на 80-те с откачените кросоувър трашъри Криптик Слоутър. В края на 90-те оказва 9 годишно съдействие в соло кариерата на Роб Зомби. От 2003 г. заема мястото на басиста Робърт Трухильо (днес в Металика) в групата на Ози, участник в „Black Rain“ (2007).

Д) Клавиристът. Адам Уейкмън е син на Рик Уейкмън, кийбордистът на прогресив гениите Йес. Работил и работи с Блек Сабат, с баща си – имат цели 6 албума под името Уейкмън Уит Уейкмън, Ани Летъкс, Виктория Бекъм… В „Scream„, 5 (или 6 – според различните източници) от новите песни на Ози са композирани с негова помощ.

В заключение:

„Scream“ – съвременно звучащият и богато напластен нов албум на Ози, налага сигурни реминисценции към огромния му музикален каталог в съпровод на водещите, различни и модерни рок звуци.

За силното въздействие на албума спомага и забележимата китарна игра на новия китарист Гъс Джи, която на моменти си е доста напомняща и типично звучаща за бившето китарно острие на Ози – Зак Уайлд.

Всичките десет песни в „Scream“ са свежо звучащи, изработени извън праволинейна формула и са приятелски настроени към модерния ефир. Малко е несигурно дали ще зарадват целокупното братство от последователи на Ози… Но поне тези, които безрезервно му вярват, ще намерят своята истина в прилеповата песен на бащицата – „Scream„!

Оценка: 7 от 10 – много добър

Торент: http://thepiratebay.org/torrent/5635216/Ozzy_Osbourne_-_Scream_CDRip_2010_%5BCov_CD%5D%5BBubanee%5D

Автор: Боян Стойчев

Видео:

Advertisements

Big Mama Scandal – By You

11.04.2010

Лейбъл: BG Music Company

Дата на издаване: 17.08.2009

Формат: CD

Жанр: БГ, Рок

Стил: Melody Rock, Hard Rock, Pop Rock, Glam Rock, Heavy Metal

Компилационен материал от  ветерани на българската рок сцена. Средна хубост

Биг Мама Скендъл са една от малкото български рок банди, които започнаха да свирят в началото на 90-те години на миналия век, веднага след или около демократичните промени, и оцеляха през годините. Е, с известни пикове, спадове и откровени почивки в кариерата си. „By You“ е новият, четвърти албум на квартета около симпатичния и активно блъскащ се в шоубизнеса фронтмен Иво Гочев.

„By You“ е резултат на активната работа на бандата в последните няколко години (концерти, компилации, конкурси), като пикът е през миналата година. Тогава Биг Мама Скендъл загряха публиката на рок феста в Ловеч пред обиграните ветерани на хард рок сцената Кингдъм Кам и Бонфайър, а през есента издадоха и този диск.

Той звучи приятно и минава на един дъх, защото е пипнат, разнообразен и неангажиращ. Дори това, че е изпят на английски, не дразни – при положение, че предният албум на „скандалджиите“ „Искаш ли…“ (1999) имаше добри попадения с цялостното си представяне на български език и излезе по времето, когато се случи (не)преднамереното възраждане на БГ рока покрай бума на БТР, Сленг, Д-2.

В днешно време Биг Мама Скендъл предлагат добър, приятен и чаровен мелодичен хард рок с минимално глем рок отношение (нещо познато ала Пойзън и/или Бон Джоуви) и лека американска алтернативност (ала Сайгън Кик и Джейнс Адикшън).

Началото на албума отваря потенциалният хит „She“ – приятен и мелодичен хард рок с добро „вдигащо“ темпо, с хармонични вокални линии, почти незабележими електронни пинизи, силно накъдрено соло и ударни инструменти, звучащи с типичния бг-саунд, сякаш от кварталната репетиционна.

От първосигналното изслушване като силен ефирен удар се очертава и “I’ll Take You” с въвеждащ клавир, буен фон, силни хармонии, насечени мелодии и грапав „хеви метъл“ фон.

„You’re My Angel“ нещо не се връзва с предните и като саунд (по-приглушено звучи), и стилово, защото има лека глем нишка, известна британска рок-алтернативност и разтеглени вокали, така типични за Бейбифейс Клан на Насо Русков. Все пак и двете банди започнаха да свирят в началото на 90-те, когато тези влияния оказваха въздействие върху всички.

Едноименният трак „By You“ е със синтово надъхано начало и последващо поп-рок поведение. Има мерак за хит заради баладик-настроението си и парадиращата епичност. Дори е бил финален участник в конкурса “United Song Contest” 2009, ако за някого това има голямо значение.

Стереотипната за късното глем рок движение балада Мy Love Is For You е последвана от живата веселба и протопънковата енергичност на „Sаturdаy Night.

В пълен противовес на тях е “All This Time”. Началото й от епичен размах и електро-заигравки не се връзват с последвалите „лигави“ (в добрия смисъл на думата) постановки на залитащия мелодичен рок, така типичен през годините за Биг Мама Скендъл. Всъщност с тази хващаща някакви емоции песен бандата се класира за полуфинал и финал на конкурса “Евровизия” 2006.

От същата година произхожда и повече от приличната балада „Love“, която има приз “Специална награда на журналистическата гилдия” на пролетния конкурс на Националното радио през 2006-а. Шаблонното и игриво мелодик радио рок парче „Аnother“ пък дори е стигнало до полуфинала на конкурса в Нешвил “International Songwriting Competition” в категорията“Rock” през 2008 година.

По-твърдото и леко изсечено „Two Eyes Of A Hunter“ притежава приятни извивки, хорово опаковано е и създава усещане за нещо светло и свежо, каквото преди години Сленг предлагаха на родния музикален пазар.

Разнообразието продължава с игривото и весело „Come With Me“, което дори изпада извън рамките на деведесетарския рок и е опит да звучи в архаичен стил ала 70-те. С него бандата участва през 2007 година на конкурса за “Евровизия”.

Поредната баладична песньовка е „Lаy Down – тя притежава аромата на късния период от Ел Ей-ската глем рок сцена. Парцаливото настроение продължава с веселите подскоци на „On My Own”, но трябва да се отбележи различното звуково ниво на това парче спрямо предното… не че толкова дразни, но прави впечатление.

Атмосферното начало, изкусните кухарки и глас на баладичната „Same Old Song“ се увиват около слуха като чаровен трак на позабравената култова банда Сайгън Кик, но нашенци не са чак толкова омайни и притегателни. Затова пък предлагат бонус материя в края на своя диск: две парчета, записани на живо през 2005 година, а именно Two Eyes Of A Hunter и Say You Love Me“.

В опит за заключение: “By You” е разнообразен и модерен български рок албум, който е изпят на английски и е събиран през последните няколко години. Той блести и с „куц“ саунд и нива на записа, но затова пък продължава по свой собствен начин (композиционен почерк, приблизително близко звучене, отличителен вокалист) предните дела на Биг Мама Скендъл въпреки големите времеви разлики. Дали дава или ще даде нещо ново на родната сцена е трудно да се каже…

Всъщност, какво й трябва на родната сцена?!…

Оценка: 6 от 10 – добърАвтор: Боян СтойчевОфициален сайт: http://www.bigmamascandal.com/

Видео:  

Overland – Diamond Dealer

01.02.2010

Лейбъл: Escape Music

Дата на издаване: 26.10. 2009

Формат: CD

Жанр: Рок, Метъл

Стил: AOR, Melodic Rock, Hard Rock, Classic Rock

Втори соло албум от един класически глас на британската рок музика

Обичам да избърсвам от прахта незаслужено пренебрегнати и/или непознати групи и певци. Случаят на Стив Оувърленд (много е възможно да сте го се чули дори необявен по някое рок-радио) е точно такъв – незаслужено пренебрегван или тотално непознат певец, поне в България. Той е като сборен образ от ред класически гласове: Глен Хюс, Майкъл Болтън, Пол Роджърс… Неговото стабилно певческо отношение от много години повдига духа и реномето на британската AOR аудитория. Образно пояснено – AOR е мелодично-твърда рок музика, предназначена за по възрастни почитатели.

Задължителното изброяване на групо-графията на Стив Оувърленд е повече от впечатляващо за човек, отбиращ от музикална рок история. Той си е направо име-легенда в британската рок музика.

Първите му изяви са някъде в края на 70-те години, а първият му важен запис е в дебюта “Burning” (1980) на хард рок бандата Уайлдлайф. Вторият албум на групата – „Wildlife“ (1983) – излиза от лейбъла на самите Лед Цепелин – Swan Song Record, продуцент е Мик Ралфс от Бед Къмпани, а в записите взема участие и колегата му Саймън Кърк (ударни). Някъде по онова време и от този състав на Уайлдлайф (включващ басиста Фил Сюзън) се появава и първата версия на една песен, 3 години по-късно превърнала се в огромен хит за Ози Озбърн: „Shot In The Dark“!

Само година по-късно, през 1984, Стив формира култовата британската мелодик рок група ЕфЕм (FM), която създава много силни албуми през 80-те и 90-те години и съпортва големи звезди в музиката като Бон Джоуви, Тина Търнър, Мийт Лоф. Тяхната популярност винаги е надничала от челните редици на британския хард рок, дори и след края на ЕфЕм през 1995.  Още първото им парче „That Girl“, оглавяващо дебюта на бандата „Indiscreet“ (1986) е „кавърирано“ от самите Айрън Мейдън в сингъла им „Stranger In A Strange Land“ (1986).

Дебютният соло албум на певеца “Break Away” излезе на пазара през 2008 от издателите Escape Music, с които Стив си сътрудничи от години насам по проекти като Дъ Ледър (The Ladder) и Шедоумен. Това бе един хубав, красив, грамотен, много достъпен AOR албум, който обаче представи певеца и музиката му в една по-различна перспектива. Не много далеч от обичайното му амплоа като предводител на ЕфЕм, но достатъчно впечатляваща, че да предизвика и противоречиви мисли от рода на: „Да, това е Стив, но нещо не е наред с музиката…“.

Тези мисли бяха породени най-вече от по-различната постройка на композициите, които носеха впечатления и спомени за типично „скандинавска“ разпознаваемост на материята. Долавяха се и леко необичайни, но модерно влияещи настроения, идващи от основата на песните, подплатени с електронна подложка. Причината за това бе композиторът – мулти инструменталист Андерс Ридхолм, участник в сума ти шведски банди като Промоушън, Гранд Илюжън и Коуд.

Не сме осведомени за продажбите, но навярно това е една от причините новият, втори солов албум на Стив – “Diamond Dealer” да бъде осъществен в друг творчески колектив и съответно да показва по-друго развитие и творчески идеи. Други, колко да са други… Просто от него струи чаровен класически мелодичен рок с богати емоционални настроения.

За този албум Калил Тюрк (съоснователят на Escape Music) запознава Стив с норвежкия китарист и композитор Тор Тале. И определено двамата са решили материала в една по-класическа и предвидима посока на мелодичния рок, с яки и чувствени песни. Може да се каже, че албумът се движи в посока, много близка до миналото на ЕфЕм, но без да повторя тяхното наследство.

Самият Стив пее с цялата си душа, дълбоко и пламенно. Това се усеща веднага от много силното начало на хита „Train Train“; чаровната умереност на „You Lift Me Up“; увличащата романтика на „Where Is The Love“; баладичната красота на „Brave New World“; китарната напомпаност на решената в седемдесетарски стил перла „Roll Back The Years“; завладяващата романтика на „City Of Dreams“; чувствителната игривост на “I’m Still Breathing”; балансираната контрапунктност (балада-срещу-тежък рок) на „Rise“ и „Hearts Don’t Lie“, богато натруфената показност на „After The Storm“; скоростната здравина и мелодика на „Bring Me Water“, както и в заключителната сила на втората балада в албума „Coming Home“.

Всичките 12 песни покосяват с максимален ефект от красота и достъпност. Достатъчно далеч (но не съвсем) от миналото си с ЕфЕм, както и осезаемо настрана от предходната си творба “Break Away”, Стив и новата му компания от музиканти е създала един богат, контрастен, силен и жизнерадостен албум в най-добрите традиции на класическия мелодичен рок!

Между другото, с отворени обятия очаквам в началото на февруари и „Metropolis“ – първият студиен албум на ЕфЕм от 15 години насам!…

Оценка: 7 от 10 – много добър.

Автор: Боян Стойчев

Торент: http://www.kickasstorrents.com/overland-diamond-dealer-2009-mp3-320-t3166844.html#


Kiss – Sonic Boom

15.01.2010

Лейбъл: Universal/Roadrunner

Дата на издаване: 06.10. 2009

Формат: CD

Жанр: Рок, Метъл

Стил: Hard Rock, Heavy Metal

Вълнуваща възстановка на класическия Кис образ от средата на 70-те до края на 80-те

Отмина повече от декада време без албум на Кис! Доста спорният „Psycho Circus“ (1998) отстъпва своето актуално място в сърцата на заклетите Кис-фенове на „Sonic Boom„.  И днес американските рок емблеми за шокиращи забавления и супер секси живот се разгръщат в познатото си амплоа да забавляват с песни, послания и чар.

Тоест, това което видяхме на живо през 2008-а в София. Затова новият им диск „Sonic Boom“ (19-и студиен) е още по-скъп и ценен – току-виж дошли отново на „Академик“ през 2011-а. Цели 11 нови парчета, посветени на средностатистически американски теми (включително хубави, много хубави момичета)., и-хаааа… Нека купонът започне след малко, защото историята е по-важна!

Най-влиятелната рок ен рол банда на всички времена има зад гърба си повече от 100 милиона продадени албума и тежка дискография от близо 40 класики (студийни и концертни). Започнали в началото на 70-те години на миналия век в Ню Йорк, активното дуо Пол Стенли и Джийн Симънс продължава до ден-днешен да твори и работи с известни паузи в кариерата си.

Предната работа на Кис – „Psycho Circus“ излезе през 1998 и бе първият съвместен студиен продукт на класическия състав Стенли-Фрейли-Симънс-Крис от 19 години насам. След което историята пак се повтори или потрети (няма голямо значение) – Ейс Фрейли и Питър Крис за пореден път бяха натирени от „кацата с мед“, Пол Стенли отиде на солотурне, а Джийн Симънс (отново) се заигра с Холивуд… В забравата на времето са потънали и соловите творби на Стенли и Симънс от предните лета, респективно „Live To Win“ (2006) и „Asshole“ (2004), та какво да говорим за времето на „Psycho Circus„…

„Sonic Boom“ е албум с две лица. Хем звучи като римейк на истински стар рок (ен рол) албум на Кис от далечните седемдесетарски години, хем в същото време е готов да засенчи и най-обичните спомени за тези маскирани (в последствие размаскирани) герои със скрития си потенциал.

Разбира се, той предизвиква повече от разнопосочни чувства, включително и отрицателни – примерно, че е като кърпеж от преработен неизползван стар материал от коя и да е ера на нюйоркските рокенролъри… Или че… Всъщност, всеки има правото да е… прав! Включително самият мистър Джийн Симънс (бас, вокали и съосновател на трупата), който твърди че това е „най-доброто дело на Кис от „Destroyer“ (1976) насам“.

Това налага и една пълна дисекция на „Sonic Boom“:

1.) Първо е стратегическата точка на образа, тоест обложката на албума. Изградена е в най-подходящата продаваема точка за старите почитатели – защото от нея струят четирите маскирани физиономии: тотален тип ала „Rock and Roll Over“ (1976). Създател и на двете всъщност е дизайнерът-художник Майкъл Доре.

2.) Втората точка – песенният материал – е най-важната. Налице е качество, което минимум от второ-трето изслушване вдига на крака и залежалия вследствие на дългогодишен артрит връстник на Джийн Симънс и Пол Стенли, родени някъде далеч във времето (за да сме по-точни – 1949 и 1952!).

Парчетата, реколта Кис 2009, стават. Без никакво съмнение от тях струи мощна жизнена радост и са първосигнални рок химни.

2.1.) Започвайки от модерно звучащата и отваряща албума песен “Modern Day Delilah”, която блести с ласкавите и дори съблазняващи вокали на Пол Стенли (негова запазена марка). Това е здрав, леко забързан хард рок с доста разложени и въртеливи моменти, познати от близкото минало. Оформен е в съвсем хитов трак с аранжимент ала 80-те и е обвит в съвременно модернистично звучене.

2.2.) Създадената от Симънс и изпята от него „Russian Roulette“ изглежда като остатък от сесиите на „Creatures Of The Night“ (1982) и придава допълнително впечатление за богатство след изслушването на тавата. Усеща се, че е като пълнеж поради неравномерния й състав: пружиниращи, забавени части и кратки насрещни бързи сола. С още малко работа е щяло да се превърне в по-откровен хит.

2.3.) „Never Enough“ е най-влизащия рок химн в албума, тъй като предлага гъвкав рок от едно време с танцувални елементи. Пол пее с типичната си сила, а пълните стадиони ще веят гривите си (ако още ги имат, естествено).

2.4.) „Yes I Know (Nobody’s Perfect)“ е най-близката като звучене до 70-те песен. Напомня леко за постановката на „Christine Sixteen“ от тавата „Love Gun“ (1977).  Цялостната й настройка е игрива и рокаджийска, но все пак си е средностатистически пълнеж.

2.5.) Дуетно изпълнение на Стенли и Симънс – „Stand“, е чудесно и ще послужи за бомбастично бомбардиране на стадионите, въпреки, а и заради остарялата си (гръмък рок с лирични отклонения) поза! Към плюсовете му може да сложим и лириката, подкрепяща единството и упоритостта.

2.6.) Отново Джийн дере гърло в „Hot And Cold„. Чудесно размятащо се парче с ненатоварващо фънки отношение, типичен класически Кис трак от 70- те, с рефрен за „подпомагане“ на певеца и веселяшко настроение.

2.7.) Една от изненадите в албума е „All For The Glory„, една от „тежките“ песни в диска, изпята от барабаниста Ерик Сингър – негов първи соло вокален принос за Кис, въпреки спорадичното му присъствие от 1991-а. Типичен ритмично поклащащ се парчак в познатия от векове Кис ритъм, който се отличава и с по-особеното соло на китарата, тип Брайън Робъртсън от времето му с Мотърхед. Сдвоените, дрезгави, не така отчетливо разпознаваеми вокали на Сингър също водят до разнопосочно мнение по въпроса: „Радва ли ме новият албум на Кис?!!“.

2.8.) Поредният пълнеж в албума е „Danger Us“ – провлачва се в и около средното темпо с изпипана подложка и силна соло китара. Но можеше и да бъде разработено усилено и мощно ала „Detroit Rock City“. Можеше…

2.9.) Втората „тежка“ песен е I’m An Animal„, която звучи в допустимо съкрушителен маниер на гръмотевичен рок, станал отличителна марка на Джийн Симънс през годините. Радва леко провлаченото средно темпо, напълнено с извиващи се бас линии и впечатляваща китарна работа, плюс „сърдитите“ стихове. Отново предизвиква противоречиви мнения. Обаче плюсовете са в повече.

2.10.) Първото вокално участие на китариста Томи Тайър е в „When Lightening Strikes„, което идва сякаш директно от края на 80-те, има груув доза и сексуално очарование. Приятен експеримент.

2.11.) Краят на диска е със „Say Yeah“, сякаш създадена през далечната 1988 година, когато членовете на Кис напълно нормално стояха редом до яките мацки… Чаровни хармонии и як саунд, подканващи хитови вокални провиквания и кратка, но запомняща се лирична част.

3.) Точка номер 3 – продукцията. Дело е на Пол Стенли и ко-продуцента Грег Ролинс, работил с Мачбокс Туенти и Гуен Стефани сред много други. Аналоговото решение за запис на албума е много добро. „Sonic Boom“ звучи живо, директно, гъделичкащо спомените с класическите си настройки ала Destroyer“ (1976), Love Gun (1977) и Rock And Roll Over“ (1976) плюс „Crazy Nights“ (1987) и „Hot In The Shade“ (1989). Албумът е леко „грапав“ в звученето си подобно на „Psycho Circus“ (1998), но, за радост, не е така модерен и пестелив в цялостното си решение.

Усеща се липсата на откровена балада (каквато се очаква при достолепната възраст на музикантите) или поне на повече романтични нишки, няма и биещи на слух клавишни и синтове… Типично мачистко решение за култовите покорители на женските сърца Стенли и Симънс.

И ако оставим настрана първоначалния успех на този диск – дебют на 2-ра позиция в чарта на „Билборд“ (което е най-голямото постижение на Кис в цялата им  дълголетна кариера), то „Sonic Boom“ доказва, че Кис са си… Кис!

Имаме актуално звучащ албум с добри песни за купони, секс и себеутвърждаване, химново припяване и припомняне на великия и славен дух на Кис от средата на 70-те (предимно) и 80-те! Без никакво следване на модните тенденции.

Това е истинското Кис лице – експлозия от рокенрол със запомнящи се китари, мелодични вокали и хармонични линии от майсторите Стенли и Симънс.

Оценка: 7 от 10 – много дибър

Автор: Боян Стойчев

Торент:

http://www.torrentreactor.net/torrents/3394882/KISS-(USA)-Sonic-Boom-(2009)-mp3@192-Hard-Rock

Видео: